Сираков дължи извинение на феновете 01.08 | 17:20

Преди няколко дни спортният директор на Левски Наско Сираков даде емоционално интервю за роден ежедневник, където индиректно, а според гледната точка - и съвсем директно, обвини феновете на "сините" за отчайващото представяне на тима от началото на сезона. Или ако не напълно, то частично.

"Имам чувството, че някои хора идват на стадиона с предварителната нагласа да смачкат футболистите. Такова поведение на феновете е без аналог в историята на клуба. Аз лично и като играч, и като ръководител никога не съм се сблъсквал с подобно отношение. Убеден съм, че и Меси да доведем, трудно би се справил в тази обстановка", бяха точните думи на Сираков.

Що за наглост и безочие? По принцип Сираков трябваше да минава за един от най-хитрите, интуитивни и адаптивни към всякакви ситуации ръководители в българския футбол, което и го прави толкова успешен, но подобни думи са всичко друго, но не и плод на добър интуитивен подход към ситуацията.

Футболисти и шефове на Левски трябва да целуват краката на същите тези фенове, които според думите на Наско Сираков, "мачкат" горките, раними и крехки като китайски порцелан играчи. Почти съм сигурен, че звездното попълнение на "сините" Жоао Силва извървява със сълзи на очи разстоянието до банкоматите, където го очаква тлъстото му възнаграждение от десетки хиляди евро. Друг е въпросът, че и самият Сираков да обуе бутонките, сигурно ще вкарва по-често.

Футболисти и шефове на Левски трябва да целуват краката на същите тези фенове, които след загубен финал за Купата на България, изпълниха остатъците от "Георги Аспарухов" и тласнаха чувствителните футболисти към драматичен, предполагаше се - шампионски успех над Лудогорец. Същите тези фенове, с които чувствителните футболисти на клуба се подиграха по исторически начин дни по-късно, а после отлетяха по плажовете.

Същите тези фенове, които подкрепяха чувствителните футболисти дори на тренировки, по време на които пееха песни, палеха факли и им вдъхваха кураж, без изобщо да са го заслужили. Но го правеха от любов, убеждения и вяра, че заради Левски всичко това си струва, че скъпоплатените глезльовци ще осъзнаят къде се намират и най-сетне ще постигнат нещо значимо.

Истината е, че феновете на Левски изтърпяха повече, отколкото много други биха могли. Десетки други агитки биха изпушили далеч по-рано, ако бяха подложени на същите унижения, кое от кое по-голямо и невероятно. Същите тези т.нар. "футболисти", които според думите на Сираков са "мачкани" от феновете, бяха третирани дори твърде добре от тях, имайки предвид циркаджийските им изпълнения. Колко бяха случаите, когато след болезнена загуба футболистите тренираха под окуражителни песни и скандирания, които да ги вдигнат на крака? Но няма как да се вдигне на крака този, който не може да стои прав.

Последното нещо, което трябва да излиза от устата на Наско Сираков, са квалификации по адрес на феновете. Освен ако Сираков не иска да им се извини след поредния срам, за който вече не остана място в историческите книги. Не мина много време, откакто Сираков и Георги Иванов си разменяха обиди чрез медиите. Първият не спираше да повтаря, колко по-успешен е от Гонзо като спортен директор. В случая обаче, Сираков може да вземе пример от Гонзо. Защото след всеки неуспех, когато Гонзо бе треньор или шеф, пловдивчанинът заемаше мъжка позиция и поемаше вината. Лично, без да се оправдава с никого.

Наско Сираков тепърва започва работа, като героят от САЩ 94 има всички нужни условия, за да вдигне Левски на крака и да повтори успехите си от миналото. Няма нещо, което да липсва на "сините" в момента - финанси, база, добра организация. Проблемът е спортно-технически, но нали именно заради това Сираков бе върнат на "Герена"? Вместо обаче да дава оценки на феновете, вместо да им благодари и да коленичи пред тях, по-добре Наско да се концентрира върху работата си. А ако футболистите наистина са толкова емоционални, а нощем плачат в леглата си, "смачкани" от трибуните, тогава има две възможни решения - да си стягат куфарите или да докажат, че са мъже. Средно положение няма.

* Коментарът е на Константин Симидчийски, редактор в Sporta.bg