Спрете да си чешете езиците с "робството", "владичеството" и "присъствието"! 19.02 | 17:47

Редове за историческата справедливост

От Филипа Тодева

Не зная защо, като наближи някое честване или някой официален празник, все се появява някой и друг историк, който да говори за робството. Ако следи човек внимателно мислите им на тези учени, ще остане с впечатление, че те са преки свидетели не само на освободителната война, но и на всички пет века, през които българският народ е бил, меко казано, несвободен.

Винаги съм се питала: кому е нужен този вечен спор – дали сме живели под турско робство, или под османско владичество, дали е имало иго, или пък някакво си там "присъствие". Вероятно всеки има отговор за себе си или поне ще си състави такъв, след като прочете тези редове.

Сигурна съм обаче в едно – че този спор не е от никаква полза за българския народ (простете, че не ползвам термина "нация", но повярвайте – в това има дълбок смисъл). И понеже все ще се намери някой историк, който да обори българския патриотизъм и да го заклейми като ретрограден, се замислих, какво ли си мисли за робството обикновеният българин, неокичен с титла за доктор на историческите науки.

Сетих се не за друг, а за баба ми. Баба ми е от тия панагюрски жени, които биха те пронизали с поглед, ако им кажеш, че у нас робство не е имало. Не, не защото страда от някаква тежка и неизлечима форма на расизъм, не защото иска България да е на три морета – сиреч тресе я гранд империализъм, а защото в душата ѝ неотменно се е настанил чист патриотизъм.

И когато чуе думичката "робство", пред очите ѝ изникват картини, вдъхновени от разказите на нейната баба. Ужасяващи, но и героични разкази за опожареното Панагюрище и единствените няколко къщи (от стотици), оцелели в пожарищата на Април. С чисто народен език баба ми би оборила всеки учен, който направи опит да ѝ обясни: "Видиш ли, бабо, у нас робство не е имало, защото българите в Османската империя са имали право на собственост, международни пътувания и търговия..."

Т.е., би казал въпросният историк, ти не си роб, защото имаш къща и градинка, някое друго теле или овца или пък си занаятчия и имаш работилница.

Представям си как баба ми контрира: "Кое е по-ценно, младежо? Собствеността или животът?! Защото при все собствеността, на която са имали право българите, много от тях не са имали право на живот!"

Да се чудиш кого да слушаш – човека с дипломите или баба ми с патриотизма. Туй ще рече, че може би термините невинаги могат да опишат правилно историята на един народ. Простете, че игото ни не се вмества в точната дефиниция, може би просто сме имали нелеката съдба на нетипични роби. Обратното би граничило с абсурдното твърдение, че собствеността прави човека свободен.

Нещо за финал. Това, че политиците ни от години се заиграват със заветите на Апостола, е ясно на всички. Но нека в ден като днешния, когато си спомняме за героичната му смърт, поне историците ни да не го правят. И то не в името на спокойствието на журналистите, а в името на историческата справедливост.

Водещи

Най-четени