Стойчо Младенов беше последният храм на "армейските" поклонници след безапелационния геноцид върху историята и ценностите, които ЦСКА олицетворяваше от създаването си.
Благодарение на собствениците от "Титан" обаче дори този източник на светлина беше изтръгнат от душата на истинския червен клуб.
Всъщност, когато привържениците на ЦСКА твърдят, че свещените за тях 4 букви не означават това, което са представлявали в миналото, са прави дори без тъжната равносметка от последните десетилетия.
Дори през последната славна година на тима - 2005-та, ЦСКА не означаваше Централен спортен клуб на армията, но поне защитаваше идеалите, които създателите са искали да споделят със света.
Днес определено ЦСКА няма нищо общо дори с онзи клуб от 2005-та, нито с който и да е от годините след нея и така до днес. "Армейските" фенове се нагледаха на странни смени на знайни и незнайни треньори, но като че ли никога не бяхме ставали свидетели на подобна гавра с червена икона.
Стойчо Младенов е Екзекутора на Ливърпул, защото си е заслужил подобно прозвище с действията си на терена. Като треньор той така или иначе остава в историята с онези знаменити 13 поредни победи и 29-та титла, гарнирана с най-изразителната победа във Вечното дерби през последните 10 години.
Той беше човекът, изковал последната засега 31-ва шампионска купа без нито една загуба в А група и с незабравимите 16 точки преднина пред кръвния враг от "Герена".
Когато встъпи в длъжност за трети път начело на ЦСКА и за първи път в ерата "Титан" едва ли някой смяташе, че Стойчо ще се бори за трета титла като наставник на любимия си отбор. Да, финалът за шампионското злато беше загубен в Разград, но пътят до него беше равносилен на подвига на "орлите" на Кирил Домусчиев.
Естествено, в днешния материален свят подобна морална оценка носи толкова дивиденти на главните герои, колкото и голове донесе Иван Боладо. Симитли отстрани ЦСКА от турнира за Купата на България и написа срамна страница в историята на "червения" клуб, но Младенов носи малка вина - Рилски спортист също надви първия му шампионски отбор преди време с 2:1, но тогава регламентът предвиждаше реванш на "Армията", който бе спечелен с 6:0.
Но в тези времена ЦСКА дори имаше клубно списание, излизащо всеки месец - замислете се сега какъв е ПР-ът на "армейците" и докъде я докараха от ръководството. В края на 2012-та беше пуснат в продажба календар за новата година, но каква стойност има той сега, когато треньорът не е Стойчо Младенов?
Дори изпуснатата титла в последния кръг срещу Лудогорец (призната за провал от Младенов) не може да му издейства подобно потресаващо отношение от страна на "Титан"-ите. Те доказаха единствено, че не разбират какво е изпитал Стойчо, когато е реализирал втория гол във вратата на великия Брус Гробелар.
Така едни бизнесмени решиха да се подиграят в най-неподходящия момент с една клубна легенда, която досега сама караше феновете да вярват, че въпреки всичко, отборът ще преследва високите цели.
При подобни проблеми всеки друг, освен ЦСКА, би изпаднал в Б група, заяви Борис Галчев, след като бе продаден на Динамо (Букурещ) с обещанията за повече пари и спокойствие в работния процес.
В действителност Младенов щеше да иска да си върне "комфорта" от пролетта на 2012-та, ако знаеше какво ще му се случи през есента. Заради скандалите със спрените трансфери и мониторинга от УЕФА "Титан" можеше да осигури едва-едва 13-14 души в групата за мач, и то с юноши.
Отпадането от Мура е най-срамното и позорно представяне на ЦСКА в евротурнирите през новия век и за самия Младенов. Вероятно и в цялата история на червения клуб, ако забравим факта, че футболът все пак е спорт и двете страни почти винаги се борят за една кауза, разделена от двете половини на терена - победата.
В крайна сметка сезонът почна трагично, но за това Стойчо Младенов не може да бъде винен, още повече да му се търси отговорност и съвсем не това да се използва като довод той да бъде изритан от "Армията".
Дори ключови фигури в Левски през последните години подкрепиха искрено Младенов заради фарса, който се разигра с неговото "дисциплинарно уволнение". Замислете се, че когато ЦСКА получи разрешение да използва всичките си футболисти, отборът записа само 1 загуба - от Лудогорец в реванша на "Българска армия", и то тя бе с цената на елиминиране на действащия носител на трофея.
Да не говорим, че заради Стойчо "Титан" продължи да пази и да се кичи с единствения си повод за гордост - победите над вечния враг.
Въпреки това собствениците дори не намериха сили да изпъдят Младенов лице в лице и използваха Венцислав Живков за посредник действие, лишено от здрава логика и чест.
Едно от реалните обвинения към Стойчо бе, че бил взимал някакви комисионни от трансферите на някакви играчи. Това е като обвиненията към българските клубове, че уреждат мачове, но никой не се е самозатрил.
Младенов беше Екзетуриран по титаничен начин заради дразгите си с Иво Иванов и вероятно високата цена на неустойката му. Както каза той самият, собствениците искат да са президент, изпълнителен директор, селекционер и треньор едновременно. Защото в България всеки може много и го може добре.
В крайна сметка унижението на Стойчо е унижение към самия ЦСКА, но не този, ръководен от "Титан", а онзи, чието име се използва от бизнесмените в стремежа им да злепоставят марката с четирите букви.
Сега кой олицетворява идеала на ЦСКА? Тодор Янчев, последната клубна легенда, си тръгна обиден от начина, по който собствениците третираха треньора му. За съжаление сега не остана нищо в отбора, което да кара хората да го обичат - няма лидерска фигура, постоянен състав, собствен стадион, ДЮШ, развита база, треньор любимец, легенди... и т.н.
*Коментарът е на Даниел Любомиров от sporta.bg.
