Украйна vs. Русия – трета световна война? 25.04 | 16:12

Светът е впримчен в гордиев възел, от който трудно ще излезе без "колатерални щети". Войната продължава политиката, но с други средства, както е казал Клаузевиц. Настъпателните действия на Кремъл ясно показват каква е политиката му. Да струпаш 200 танка на границата с Украйна и да очакваш, че светът няма да отговори подобаващо, е най-малкото наивна мисъл. В същото време – да очакваш, че Косово ще остане един-единствен прецедент в историята, е определено глупаво.

Косовският модел се върна като руски бумеранг към Запада

Кой би предполагал, че косовският модел ще се върне като руски бумеранг към Запада? Тези, които следят маневрите на американската външна политика отдавна и НАТО, отдавна се наслушаха на хвалбите за успешно проведената интервенция. Ако си спомняте, в края на 90-те години американците наричаха тази специална операция "благородна наковалня".

Нима е лъжа, че този прецедент наруши международното право и прокара път, по който и в наши дни се върви. Нима присъединяването на Крим към Русия не бе направено точно по този стар, изпитан модел? Русия използва западния метод, за да присъедини Крим, и това навярно влудява създателите на модела.

Преди години руският учен, историк и писал Андрей Буровски написа за Косово: "Бе създаден любопитен международен прецедент. Може да се наруши Конституцията на страната и да се отделиш… Ако отделилият се район е любим на страните на Севера, а страната, от която се отделят, не е любима, отделянето е напълно възможно." В случая с Крим обаче очевидно не е така.

Помощ от Запад

Украйна в някакъв смисъл много напомня на дете, което разчита на родителите си да го вдигат, докато пада. Поставена под друга наковалня – неспособна да определи сама пътя на своето развитие, тя се разцепи на две. Едната половина гледа на Изток, а другата – на Запад. Сигурно заради това от нея се възползваха и Изтокът, и Западът.

Несправедливо те си подхвърлят страната, чиито граждани стават все по-бедни, по чиито улици има барикади. Западът и ЕС подкрепяха и толерираха проевропейските протести. Когато украинците бяха бити и стреляни на Майдана, Западът беше в екстаз за проевропейските нагласи, за демократичните процеси. Къде го Запада сега, когато кризата е стиснала икономиката на страната в железен юмрук?

ЕС дава 50 млн. долара на Украйна. Унизително пренебрежима сума на фона на нуждите ѝ. Събитията на Майдана не са катарзис, както ги определят някои анализатори. Те са знак за обърканите нагласи на хората в Украйна относно националните интереси на страната. Сега повече от всякога е необходимо постигането на национално съгласие, без оказването на какъвто и да е натиск отникъде. Кризата ще свърши тогава, когато страната е в състояние сама да избере посоката на развитие. Сега, когато "е на дъното на пъкъла", Киев има възможност сам да си изгради стълба и да излезе от него...

Стига Русия да отрезвее... 

Клаузевиц казва още, че победата се състои не просто в завладяване на бойното поле, а във физическото и моралното съкрушаване на силите на противника... десетки танкове, войници, ракетни установки "Град", които бяха основно оръжие във войната в Чечня, постоянни заплахи и нулева толерантност. Това е картинката на границата между Русия и Украйна.

И някъде там е ЕС с неговите санкции, и някъде там са САЩ с техните. Само едно не става ясно в цялата обстановка. Украйна твърди, че прави антитерористични акции, за да защити народа. Русия предупреждава, че за Украйна ще има последствия, ако нападне народа в Славянск. Всички са толкова загрижени за народа, който от "много баби ще се превърне в хилаво бебе". Въпросът е, готова ли е Русия да изпадне за пореден път в най-новата си история в международна изолация в Европа и САЩ, за да продължи да се представя като защитник на всеки етнически руснак, който се намира на друга територия.

Женевското споразумение се оказа поредният лист хартия, на който са надраскани някакви обещания. Очевидно в него не вярват и самите украинци, след като лидерът им Арсений Яценюк призна публично, че се бои от трета световна война. Време е световната дипломация да се пробуди и да накара мечката да седне на масата на преговорите.