Учителят умря! Да живее учителят! 30.03 | 17:08

Паметна плоча "С благодарност към българските учители – народни будители" беше закована днес в градинката около църквата "Свети седмочисленици" - като по ирония (но не на съдбата), а на чисто човешки действия.

И първият, който сложи цветя, беше министърът на образованието Сергей Игнатов, последван от председателя на Синдиката на българските учители Янка Такева.

Не отсъстваше и кметът – Йорданка Фандъкова (бивш преподавател и директор на столично училище), която посвети паметника освен на всички учители, които през вековете са водили нацията, но и на днешните учители.

И после букети обсипаха паметната плоча. 

Не можем да не признаем – постаментът определено е издържан в онази благонравна стилистика и достойнство на класическото изкуство. Подходящ за учителското съсловие и изобщо за консервативната по принцип система на школото. Но...?!?

Недоумение буди определено решението за поставяне изобщо на паметна плоча на българския учител. Та в този кюп беше включен и днешният учител.

Как ли се е почувствала преподавателката по биология, например, в момента, в който министърът сложи букета? И не е ли като да видиш собственото си (макар и символично) погребение?

И от днес нататък децата на 15 септември и в края на учебната година, цветя къде трябва да носят – на учителите си или на паметната плоча в градинката на ул. "Граф Игнатиев".

Паметни плочи се слагат и за да почетат мястото на героична битка, място, където своята кръв са пролели стотици или хиляди обикновени хора. Паметни плочи се поставят в чест на загинали за високи каузи и идеали безименни и обикновени хора. Тук няма изместване - образованието Е висока кауза.

На кого обаче е паметна плоча, паметната плоча с благодарност на българските учители? При положение, че все още има (живи) български учители. А и ученици (при развитието на демографската картина в България можем да си зададем въпроса и "докога?")

Или може би просто тази паметна плоча поставя финалната точка на систематичното убийство на българското образование през последните десетилетия?

При положение, че непрекъснато се говори, че образованието е приоритет, и тази година то трябва да оцелее с 2.748 млрд. лв. И макар и да имаше номинално увеличение с 172.3 млн. лв., процентът от БВП остана същият – т.е. най-ниският в Европа.

И не само финансовите неволи преследват българското образование и българския учител. Учебни програми, които се менят непрекъснато, неясни формулировки и изисквания, учебници и учебни помагала, написани от хора, които нито веднъж през живота си не са извървели онези десет крачки пред черната дъска...

На този фон поставянето на паметна плоча днес прозвуча повече като подкана за оттегляне, за да може утре да се констатира просто факта на смъртта на българския учител.

Със сигурност обаче утре няма да се чуе по вазовски. "Покойници, вий в други полк минахте...И тоз венец - той няма да завене/ и тая песен вечно ще гърми". 

Най-малкото защото българският учител ще продължи да съществува въпреки паметната плоча, въпреки неуредиците, въпреки системата – която пък сега се опитва да го почете с паметна плоча.

Доста иронично, нали?