Чукайте на дърво, или защо положението у нас е нетърпимо 10.10 | 18:57

Убийци и престъпници от всякакъв калибър бродят сред нас, тук и сега. Вървейки си по улиците на България например може да сте се разминали с убиеца (убийците) на ямболския адвокат Надежда Георгиева, убиеца (убийците) на Васил Александров и Кирил Въжаров пред дискотека "Соло", убиеца (убийците) на няколко души от с. Ерден, убийците (и поръчителите) на десетки известни в обществото хора, както и много други казуси. 

Защото по нито едно от тези убийства, придобили силен обществен отзвук, компетентните институции не са направили така, щото убийците на тези хора да са си получили заслуженото и те и в момента се намират на свобода. Неколкократно в мониторинговите доклади на ЕК българските власти бяха мъмрени за неразкритите убийства.  

Повод за тези нерадостни споделяния беше вчерашното развитие по делото за едно убийство с 12-годишна давност, поредното очертаващо се неразкрито убийство - на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Поне според съда виновник за "затлачването" на това дело е прокуратурата, защото след толкова години не е представила годни доказателства, че обвинените от нея трима души са убили адвокат Георгиева. Каквато и да е истината, нелицеприятният факт си остава - убиецът (убийците) на ямболската адвокатка е (са) на свобода вече повече от 12 години от извършеното от него (тях). 

Подсъдимият пък за двойното убийство пред столичната дискотека "Соло" Илиян Тодоров беше оправдан от Софийския градски съд. Според съда прокуратурата не е успяла да представи категорични доказателства за вината му. Убиецът (убийците) от с. Ерден пък изобщо не бяха разкрити и не бяха образувани дела.    

И дотук ставаше дума само за убийства. А с колко крадци, биячи, изнасилвачи, мутри и пр. сме принудени да делим жизненото си пространство. А да не обелвам дума, че има подобни, облечени дори с власт – голяма или малка.

Тези свободно разхождащи се убийци и престъпници могат и Вас да убият, пребият, окрадат, измамят, изнасилят и т.н., а същото могат да сторят и на децата Ви. И всичко това предизвиква у всеки чувствителен човек само и единствено ужас. Да, това е ужасът, в който всички ние живеем, и само този, чиито сетива са "закърнели" или не се замисля над проблема, може да продължава да си преживява леко и спокойно дните. (Чукайте на дърво да ви подмине, както и децата ви.) 

Разбира се, причината да живеем в подобен ужас е липсата на качествено дознание, разследване, обвинение и правосъдие у нас, независимо дали поради корумпираност на заетите в тази сфера, дали поради некомпетентност, дали поради липсата на воля за въдворяване на справедливост, дали поради институционални недъзи.

В този смисъл правоохраняващите и правоналагащите институции, като че ли са най-важните, за да е изобщо възможно да се живее добре в отредените ни дни. Тези институции са основата на държавите. И по тяхното състояние и качество се познава що за държава сме си конструирали ние - българите. Остава ни да се уповаваме на Бог, който, казват, отмервал на всеки според делата и заслугите. Само един Бог ни остана – да чукаме на дърво да го има.

В християнско-западния свят, в който България е позиционирана, презумпцията е, че всеки човек е надарен със свободна воля и произтичащата от нея свобода на действие, а това означава, че сме приели като базово условие на нашия живот, че винаги ще има хора, които да злоупотребяват с тази свобода и да накърняват или дори унищожават други човешки същества. И това заради грехопадналостта на човешкия род (и всеки човек поотделно), казва ни християнската религия. Та работата е в това, да се създаде и поддържа функционираща система за обезвреждане и въздаване на що-годе някаква справедливост. (Едно умишлено убийство на невинен човек няма как да бъде "компенсирано" от системата на човешката справедливост, независимо дали деецът ще бъде умъртвен или ще излежи в затвора остатъка от живота си.)

Понеже читателят най-вероятно ще си каже нещо от рода на "тоя какво е тръгнал да разтяга локуми, всичкото това ни е дълбоко известно, дай алтернатива", ще посоча, че нямам компетенциите да градя читави правоохраняващи и правоналагащи институции. Нито ми е работа.

Работа е на законодателната, съдебната и изпълнителната власт и техните представители. Ние, гражданите, можем да изискваме от властите и евентуално да ги наказваме - чрез процедурите на демокрацията. В този смисъл всеки гражданин е отговорен на какви хора дава власт в ръцете. Може би там е "заровено кучето", защо положението у нас е тъкмо такова.