"Жив е той, жив е! Там на Балкана"... 06.01 | 10:11

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

Днес се навършват 165 г. от рождението на Христо Ботев.

Революционерът е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на известния възрожденски учител Ботьо Петков. След като завършил трети клас на местното училище, баща му го праща на учение в Одеса, където през 1863 г. той постъпва във Втора гимназия.

Учението на младия Христо в Русия обаче не било успешно. Скоро той е изключен от гимназията, но остава в Русия още три години. През този период под влияние на възгледите на Херцен, Белински, Огарьов, Чернишевски, Добролюбов и Писарев се формират основите на неговия светоглед. Върху неговия неспокоен дух силно влияят и западните социалисти-утописти, както и анархистко-бунтарските идеи на М. Бакунин.

През есента на 1866 г. Ботев става учител в село Задунаевка (Бесарабия), а през пролетта на следващата година се завръща в родния си град. Тук за известно време замества баща си в училище, но скоро се сблъсква с местните първенци и според някои спомени заради пламенната реч, която произнася на празника на Кирил и Методий на 24 май 1867 г., той бил принуден да напусне страната, за да остане чак до края на живота си политически емигрант в Румъния.

През 1868 г. Ботев става учител в Александрия и по-късно за година и половина и в Измаил. През лятото на 1871 г. Ботев започва да издава в. "Дума на българските емигранти” – един от най-радикалните български революционни вестници.

През 1876 г. издава бр. 1 на в. "Нова България" със съобщения за Априлското въстание. Ботев развива трескава дейност по организиране на четата. Решава да стане войвода. Сбогува се със семейството си, без да разкрие закъде тръгва, и се отправя към Гюргево.

През 1876 г., 16 май от Гюргево с част от четниците се качва на парахода "Радецки". На следващия ден Ботев изпраща последните писма до приятелите и до жена си Венета. "Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва" (писмото до БРЦК). "Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе" (до Венета). Заставя капитана на "Радецки" да спре на българския бряг при Козлодуй.205 момчета развълнувани целуват родната земя и поемат пътя към Балкана.

1876 г., 18 май е първата среща на четата с турски войски в местността Милин камък. Ден по-късно четата е на Веслец, готви се за решително сражение. Войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет.

1876 г., 20 май (1 юни нов стил) е последният тежък бой. Привечер след сражението единичен куршум пронизва Ботев в гърдите. Поетът пада под връх Камарата между суровите склонове на Врачанския балкан.