„Мария Антоанета“ като прототип на лейди Даяна 24.04 | 14:07

В поредицата си Vintage, издателство "Ентусиаст" ни среща отново със Стефан Цвайг и романа "Мария-Антоанета", написан през 1932 г. и известен като една от най-добрите биографични творби.

Не случайно, само 6 години след публикуването му, през 1938 г., той е филмиран от Метро Голдуин Майер.

Стефан Цвайг вдига воала и "изчиства” историята на живота на Мария-Антоанета от всички слухове и легенди. 

Той ни разкрива съдбата на последната владетелка на Франция, не като ексцентрична и глуповата жена, а като прототип на една съвременна лейди Даяна. Авторът се позовава на много писма на Мария-Антоанета до майка ѝ Мария-Терезия – свещена римска императрица, до австрийския посланик, а по-късно и до любимия ѝ Ферзен.

В биографията са описани най-важните 20 години от живота на Мария-Антоанета – от омъжването ѝ още като момиче за безхарактерния Луи ХVІ до Френската революция и обезглавяването на кралското семейство на гилотината. Писателят показва превръщането на Мария-Антоанета от разглезена хлапачка, лекомислена, своенравна безделница, която не се интересува от политиката в решителен и деен монарх.

Тя намира сили в себе си да преустанови с празненствата и безразборното харчене на пари, и да поеме ролята на решителна, прозорлива и много горда жена, макар че накрая историческата съдба, я превръща в заложница на политическите и военни преговори между Франция и Хабсбургите.

Анотация

На теб, мила сестро, пиша за последен път. Осъдиха ме току-що, но не на позорна смърт, която застига само престъпниците, а на смърт, която отново ще ме отведе при твоя брат. Невинна като него, аз се надявам да му приличам и в сетните си мигове. ... Благослови двете ми деца вместо мен. ... Дано и двамата разсъждават така, както непрестанно съм ги учила: че принципността и точното съблюдаване на личния дълг са най-съществената основа на живота, че взаимното приятелство и доверие ще ги направят щастливи. ... Нека вземат пример от нас! ... Дано моят син никога не забрави последните думи на баща си, които аз нарочно ще повторя: никога да не се опитва да мъсти за нашата смърт!...

Умолявам всички, които познавам ... да ми простят мъките, които може би неволно съм им нанесла. Прощавам на всичките си врагове страданията, които ми причиниха. ... Имах приятели. Мисълта, че завинаги се разделям с тях, както и убеждението за техните страдания са най-голямата ми мъка, която ще отнеса в смъртта. Нека поне узнаят, че до сетния си миг съм мислила за тях.

Стефан Цвайг е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Цвайг е един от първомайсторите на австрийската психологическа новела. Спечелва световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби.

По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина. През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, където се жени за Фридерике Мария фон Винтерниц. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва. През 1934 г., по време на възхода на националсоциализма, полицията нахлува в дома на Стефан Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, за която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике.

Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба – "Шахматна новела" – и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на "кафявата чума" се самоубива заедно с жена си през февруари 1942 г.