178 години от рождението на Тодор Бурмов 02.01 | 13:55

"Никога не се занимавайте с политика", съветва първият министър-председател на България Тодор Бурмов своите наследници. Той заема високия пост от 17 юли 1879 г. до 6 декември 1879 г., достатъчно време, за да разбере, че идеали и реалност са различни неща.

Тодор Бурмов произхожда от голям габровски род и е роден на 2 януари 1834 г. в село Нова махала, което днес е квартал на Габрово. Започва образованието си в Габрово, но мечтае да стане учител и благодарение на финансовата помощ на габровски големци по-късно заминава за Киев, където учи в Духовната академия.

През 1857 г. Бурмов завършва Академията и се връща в Габрово за кратко, след което става учител в Цариград. В този период той участва в борбата на българския народ за църковна независимост, списвайки вестниците "Съветник", "Време" и възрожденското списание "Български книжици". Същевременно с това става кореспондент на руските вестници "Московские ведомости" и "Вестник Европы", в които открито говори за положението на българите в навечерието на Освободителната война.

Бурмов работи също като преводач и съветник по българските въпроси в руското посолство в Цариград преди Освобождението. Тук се и запознава с бъдещата си съпруга Марионка Иванова Първова – Золотови, красива и образована жена от голям калоферски род. Женят се в Цариград и стават родители на три дъщери. В брачното им свидетелство са изброени вещите и скъпоценностите, с които двамата влизат в брак, което го прави първия брачен договор у нас, сключен преди 150 години (през 1861 г.).

По време на Руско-турската война (1877-1878) Тодор Бурмов заема длъжността ковчежник на княз А. Черкаски, след което е назначен за вицегубернатор на Пловдив, по-късно и за губернатор на София.

Начетеният габровец, който е един от водачите на Консервативната партия в Княжеството, е избран лично от княз Александър I Батенберг да състави първото българско правителство и така става първият премиер на България, но само за 5-6 месеца. Бурмов се отказва от ръководната власт, за да се отдаде на науката, като междувременно е министър на финансите в кабинета на генерал Леонид Соболев (през 1883 г.).

През 1884 г. преминава в редовете на Либералната партия на Драган Цанков и до края на живота си на 25 октомври 1906 г. участва в политическите борби и редактира вестниците "Витоша", "Български глас" и "Светлина". Автор е на книгите "Българите и гръцкото висше духовенство",  "Съвременните наши калугери",  "Спомените ми. Дневник. Автобиография" и "Българо-гръцката църковна разпря".