Айфеловата кула има български "ген"? 07.05 | 17:10
Структурата ѝ е идентична с комина на магерницата в Рилския манастир
Колкото и невероятно да звучи, може да се окаже, че Айделовата кула има български "ген". Нейната конструкция е идентична с комина на магерницата в Рилския манастир. Доказателството за това е макет на магерницата на Рилския манастир, изработен от проф. арх. Георги Стойков.
Същият е представен като архитектурен уникат на ЕКСПО 1970 г. в Токио, Япония. При сравнение на този макет с модела на Айфеловата кула е видно, че най-явната прилика между тях е в квадратната основа и четирите носещи дъгообразни арки. Другата очебийна прилика е в еднакво завършващите върхове на комина и кулата, съобщава регионалният сайт Marica.bg.
Тази прилика води до теорията, че идеята за построяването на Айфеловата кула е дошла именно от магерницата на светата обител. Въпреки това истината остава дълбока тайна.
Прилика има и в описанията на двете архитектурни забележителности - много източници представят магерницата по следния начин: Най-впечатляваща от всички помещения в жилищните крила е грамадната манастирска кухня - магерницата, разположена в приземието на северната им част. Дело на първостроителя на Риломанастирския комплекс - Алекси Рилец, манастирската магерница е уникална по своето архитектурно и техническо решение и по художественото си вътрешнопространствено въздействие. Над квадратната є основа със значителни размери 7,80х7,80 м, се издига 22- метров висок комин, обхващащ цялото помещение. Носен долу от четири изпъкващи пред стените широки арки, нагоре той постепенно се стеснява в сложна пирамидална форма, получена чрез стъпили един над друг десет реда арки върху осмоъгълни основи.
При изграждането му всеки следващ осмоъгълник е извит спрямо долните така, че върховете на по-малкия стъпват в средата на стените на по-големия. По този начин се получава силно раздвижена повърхнина, оформена от арки, пандантиви и конхи, която поради оптическото засилване на перспективата вследствие на стесняването във височината изглежда много по-висока от действителната.
Отворът на комина, с който тази сложна конструкция се извисява над покрива, е оформен като кръгла куличка, стъпила върху пандантиви над квадратната основа и покрита с купол подобен на църковните. В някои записки лаконично е посочено, че след повече от половин столетие френският инженер Айфел построява в Париж своята забележителна кула, като ползва същия статичен принцип, осъществен от българския самоук майстор Алекси в магерницата, само че дипломираният инженер прилага желязна конструкция.
Засега има двама "заподозрени" французи, които евентуално са посетили Рилския манастир и са имали възможност да разгледат обстойно магерницата по време на гостуването си там като поклонници. Това са поетът и политик Алфонс дьо Ламартин, който двукратно е посетил България (единия път е бил в Пловдив за три дни) и Истанбул - през 1832 г. и 1850 г., след което е описал преживяванията си в своите пътеписи за Ориента, както и самият Александър Гюстав Айфел. През коя година обаче френският инженер Айфел е бил в България и Рилския манастир, може да се гадае. Предполага се, че това е станало по време на неколкомесечния му престой в Румъния, когато е строил двореца на културата в град Яш. Макар че в музея и библиотеката на Рилския манастир няма писмени сведения, които да свидетелстват за посещението на Гюстаф Айфел, това не е гаранция, че той не е бил там преди повече от век.
В биографичните сведения за двамата известни французи никъде не е отбелязано, че въпреки голямата разлика в годините Алфонс дьо Ламартин и Густав Айфел са били близки приятели и често са споделяли своите преживявания. Ламартин е роден през 1790 г., а Айфел през 1832 г. (14 години след построяването на магерницата). Когато поетът умира през 1869 г., Айфел е на 37 г.
Има версия, че преди да почине, Ламартин е разказвал на Айфел за посещението си в Рилския манастир, а Айфел, очарован от чутото, е направил всичко възможно след време да се докосне лично до християнското светилище. И виждайки магерницата, да начертае макет, който дълги години крие в архивите си. По-късно същият макет с малки видоизменения става основа за построяването на величествената кула, стъпила на левия бряг на река Сена. Тя е построена по случай Световното изложение в Париж през 1889 г., в чест на стогодишнината от френската революция, а изграждането є е продължило две години.
Водещи
-
Лекари: Не отлагайте имунизациите без причина
От болницата съветват родителите да спазват задължителния имунизационен календар и да не...
19.04 | 17:45
-
До 30 април гражданите внасят дължимите данъци върху доходите си, придобити през 2023 г.
Повече информация за онлайн плащането на задължения може да се получи на телефон 0700 18 700,...
19.04 | 17:15
-
Всеки втори българин ще слее с отпуск празничните дни през май
1 май се пада в сряда, а почивните дни за Великден - 3, 4 и 5 май са петък, събота и неделя. В...
19.04 | 17:30
-
Гьоков към Главчев: Какво се случва с монумента „Бузлуджа“ и какви са намеренията за бъдещето му?
Повод за въпроса е сигнала на екипа на Фондация "Проект Бузлуджа" за нередности по...
19.04 | 16:59
Най-четени
-
Наско Сираков: Развалих си къщата в Драгалевци, построих 71 апартамента и продадох 60
Още в началото на гостуването си пред колегите той направи уточнението, че идва по свое...
19.04 | 13:59
-
МС: Към момента няма пряка военна опасност за страната ни
По-малко от седмица след безпрецедентната атака на Иран с ракети и дронове, Израел изпълни...
19.04 | 09:15
-
Днес облачността над страната ще е значителна
Над Черноморието облачността ще е значителна, но без валежи
19.04 | 09:00
-
Борисов: Историята с масата беше преди сглобката, Денков да не лъже. После всичко беше цветя и рози
"Човекът не беше известен на никого, но се съгласихме", пояснява лидерът на ГЕРБ.
19.04 | 16:30