Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си 19.02 | 07:40

Навършват се 141 години от обесването на Васил Иванов Кунчев или както е останал в историята Васил Левски. Именно на 19 февруари почитаме паметта и делото на Апостола на свободата.

Едва ли има българин, който не знае какво е направил Левски за страната ни. Безброй литературни творби са посветени на него, а ликът му е увековечен в безброй портрети и паметници.

Левски е известен  още като Апостола на свободата, тъй като организира и разработва стратегия за освобождаване на България от османско иго. Апостола пътува по страната и създава тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание.

Вазов пише в едноименната ода Левски от цикъла "Епопея на забравените”:

 "а той беден, гол, бос, лишен от имотът,

за да е полезен дал си бе животът!”

А Христо Ботев увековечава Левски с думите:

"Плачи! Там близо край град София

 стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

 виси на него със страшна сила.”

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (по нов стил) 1837 г. в Карлово, в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Той има двама братя — Христо и Петър и две сестри — Яна и Марийка. Първоначалното си образование Левски получава във взаимно училище в гр. Карлово, а по-късно учи и в класното школо в Стара Загора. През 1855г. става послушник при чичо си Василий в Хилендарския манастир. На 07.12.1858г. приема монашеството име Игнатий.

На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Започва да опознава българската емиграция и нейните бунтовнически среди. Името Левски, Васил получава след направеният от него лъвски скок в Сърбия по време на тогавашните военни учения. От "лъвски” става Левски. Той оказва влияние на Раковски, като се възприемат вече идеите за организиране на въстание, чрез по-малки чети разпръснати на много места. Легията се разваля и Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

На Великден през 1864 година в Сопот, Васил отрязва дългите си монашески коси и става мирски дякон на свободата – Васил Левски.

През 1866г. Левски се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Среща се с Раковски през ноември. Именно по негово предложение Левски става знаменосец в четата на Панайот Хитов.  Те правят поход в Балкана, след това преминават в Сърбия, във Втората Българска Легия, но скоро и тя е развалена. Левски заболява тежко, и два месеца не предприема никакви действия. Вместо това той преосмисля делата си досега. Осъзнава, че трябва да потърси нов път за постигане на крайната си цел освен четническата.  Праща писмо до Панайот Хитов, в което пише прочутите слова : "Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя само себе си”.

В следващите години Левски посвещава живота си на идеята, че за да се постигне национално освобождение, страната ни не трябва да разчита на външна помощ. Започва период на обикаляне из страната и създаване на тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт.

Левски е бил майстор в маскировката и е използвал много псевдоними.

Апостола е заловен през 1972г.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Димитър не успява да извърши обира и залавят него и съучастниците му. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези. Той е заловен на 27 декември 1872 г. от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).

Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Издават му смъртна присъда на 14 януари, 1837 г. Тя е изпълнена на 19 февруари 1873 г. в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешната столица, където е издигнат негов паметник.

Съществува известно разминаване в датата на смъртта на Левски. Възпоменателните церемонии има както на 18 февруари, така ден по-късно - на 19 февруари.

Известни са около 150 паметника на Апостола, като 131 от тях са в страната, а останалите в чужбина. В България функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музеят "Васил Левски" в Ловеч, Къкринското ханче и Националният музей "Васил Левски" в Карлово. Като музей е оформена и килията, в която той често е отсядал в Троянския манастир.

Името на Левски носят един град, шест села, една община, квартали, булеварди, площади и улици в различни градове. На него са кръстени и училища, читалища, предприятия, спортни клубове, Националната спортна академия "Васил Левски" и Националният стадион в София, Националният военен университет във Велико Търново, връх Левски в Стара планина. Името на българския национален герой носи и астероид, открит през 2009 г. от български астрономи.

Официалната церемония в столицата започва в 17 ч. в храм "Света София", където ще бъде отслужена Архиерейска панихида.  Лично Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще оглави тази година традиционната панихида в памет на йеродякон Игнатий – Васил Левски.

В 18 ч., пред Паметника на Васил Левски ще се проведе церемония–поклонение.