Археолозите с нови открития на крепостта Трапезица 18.09 | 15:28

Тук са разкопани и първите дворци на Асеневата династия

Новооткрити са 40 метра от Западната крепостна стена с две кули, свързани с Военноадминистративния комплекс при Северната главна порта на крепостта Трапезица. Тук са разкопани и първите дворци на Асеневата династия, пише Север.бг.

Това съобщи проф. Константин Тотев, ръководител на екипа от археолози, които вече трети месец работят на Трапезица.

"Впечатлява монументалният градеж на крепостната стена, дебелината, на която в западния участък достига 5 м. Основите й са изсечени в скалата, в самия край на скалния венец, което прави укреплението непревземаемо. В този участък до края на тази година започва строителството на лифт, свързан с изграждането на туристическата инфраструктура на обекта", каза проф. Константин Тотев.

Край Западната крепостна стена, непосредствено до казармените помещения и конюшнята, през този археологически сезон се попадна на нова железарска работилница и две сгради, изглежда свързани с битовото обслужване на гарнизона.

В една от тях археолозите разкриха голяма пещ, която явно е използвана за изпичането на хляб за изхранване на военно административния състав в комплекса. До железарската работилница е разкрита друга - за цветни метали, в която се откриха различни производствени съоръжения и леярски поти, каза още проф. Тотев.

Проучени са и нови 90 гроба в югозападната част на некропола на църква № 2. Всички погребани са в дървени ковчези, с обичайния погребален инвентар - съдове, тухли с врязани кръстове и формулата "Иисус Христос побеждава”, копчета, накити, определящ техния граждански или военен статус.

В този участък на некропола ще преминава пешеходната туристическа алея, отвеждаща към Дворцовия комплекс на първите Асеневци, допълна Агенция "Фокус". Продължават проучванията на некропола и северно от църква № 2, както и в участъка, където ще преминава друга алея, която ще отвежда туристическия поток към вече построения Археологически музей.

Последните археологически проучвания допълват данните за топографията и характера на градоустрайствените решения в столицата на Второто българско царство.