Битката при Клокотница - апогеят на една над 1300-годишна държава 09.03 | 11:47

На 9 март 1230 г. се състои една от най-великите битки в българската история. Недалеч от река Клокотница и едноименното село българският цар Иван Асен II нанася съкрушително поражение на епирския деспот Теодор Комнин и на практика се превръща в най-значимия фактор на Балканите за следващото десетилетие. В резултат на победата Второто българско царство получава най-голямото си териториално разширение, включвайки в себе си земи в днешна Гърция, Турция, Македония, а дори и Албания.

Битката при Клокотница е резултат от усложнената политическа ситуация на Балканите и в Мала Азия,след като през 1204 г. западноевропейските рицари завладяват Константинопол и слагат край на съществуването на Византия за повече от половин век. На територията на бившата империя се образуват множество княжества, херцогства и други малки по площ и военни възможности държавни образувания, а ромеите се концентрират на черноморското крайбрежие на Мала Азия (Трапезунд) и в северната част на класическите гръцки земи (Епир), чакайки удобния момент, за да възстановят държавността си.

Особено талантлив се оказал владетелят на Епирското деспотство Теодор Комнин, който бързо успял да създаде една силна и стабилна държава, използвайки дребните игрички между латинските владетели и съчетавайки умело силата на оръжието и дипломацията. За да си осигури комфорт и спокойствие в битките си за надмощие със западните завоеватели, той сключил мирен договор с владетеля на другата голяма сила на Балканите по онова време - България на цар Иван Асен II. С непрекъснатото увеличаване на мощта на двете държави обаче се оказало невъзможно те да не се изправят една срещу друга.

Макар и да не предприемал нищо конкретно срещу Епирското деспотство, българският владетел бавно, но сигурно засилвал влиянието си в Сърбия и, което било още по-неприемливо за Теодор Комнин, уговорил се с регентите на малолетния владетел на Латинската империя Балдуин II да ожени дъщеря си за него и да му стане опекун. Такъв развой на нещата директно би попречил на реализирането на плановете на епирския деспот да превземе Константинопол и да възстанови Византия, затова той събрал силна и многобройна армия и се насочил към владенията на доскорошния си съюзник.

Изворите не са достатъчно конкретни за положението, в което бил поставен българският цар, но по факта, че той успял да рекрутира по-малка войска и не могъл да изчака сериозна подкрепа от традиционните съюзници на Асеневци - куманите, можем да съдим, че до определена степен действията на Теодор Комнин са го изненадали. Въпреки това обаче Иван Асен II показал енергичност и решителност, успявайки да се придвижи със силите си далеч на юг от същинската територия на Второто българско царство.

Поради лаконичността на основните извори за събитието, хрониките на византийските автори Георги Акрополит и Теодор Скутериот, историците все още не са единодушни за конкретното място, на което се е състояло сражението. Повечето от тях обаче приемат, че това е станало някъде около вливането на река Клокотница в Марица.

Въпреки безспорния си талант на държавник и военачалник, Теодор Комнин подходил учудващо лекомислено по време на похода си срещу българите. Възможно е и непредпазливостта му да се е дължала на изненадата, която очаквал да предизвика появата му у доскорошния съюзник, но сухите факти сочат, че той взел със себе си по време на военната кампания не само целия си двор, но и семейството си. Постъпка, която трудно може да намери друго обяснение, освен в надменността и самодоволството на епиреца.

Съкрушителното поражение, което той претърпява, кара много учени да смятат, че енергичните действия на Иван Асен II обърнали посоката на изненадата и Теодор Комнин е сварен неподготвен, докато се опитвал да намери място, на което да пресече река Марица и да нахлуе в Горнотракийската низина. Макар и това да са само догадки, сигурно е, че епирският владетел е разбит напълно, а по-голямата част от армията му, семейството му и самият той са пленени от българския владетел.

Типично в средновековен стил хронистите се опитват да обяснят победата на Иван Асен II с не дотам рационални доводи. Те твърдят, че по-малобройната от противника българска армия била окрилена от гняв, защото царят забил пергамента с клетвата за мир, която Теодор Комнин бил му дал. Така българите се хвърлили в боя с невиждана ярост и епирският владетел платил за вероломството си. Много по-вероятно изглежда царят да се е възползвал от предимствата на релефа или някоя от типичните за средновековните българи военни хитрости, за да си осигури победата.

Голямо впечатление на византийските хронисти прави поведението на Иван Асен II веднага след разгрома на противника. Царят заповядва всички обикновени войници на Теодор Комнин да бъдат нахранени и освободени, за да се върнат по родните си места. Този ход е продиктуван не само от чисто хуманни подбуди, а и от плановете на българския владетел да разшири територията си именно там, откъдето са рекрутирани войниците на епирския деспот. Съвсем скоро поведението му доказва ефективността си - по време на присъединяването на по-голямата част от земите на Теодор Комнин, българският цар не среща никаква организирана съпротива.

За разлика от обикновените войници обаче, всички знатни участници в кампанията, които попаднали в ръцете на Иван Асен II, били пленени и откарани в Търновград. След завръщането си в столицата царят заповядал в чест на победата му в основата на хълма Царевец, в близост до река Янтра, да бъде издигната църква, посветена на светите 40 мъченици, чиято памет се почита на деня, в който се състояла битката при хасковското село Клокотница.

На една от колоните в храма той наредил да бъде издълбан паметен надпис, гласящ: "В лято 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин."

След битката при Клокотница България преживява десетилетие на могъщество и доминация на Балканите. Този период завършва веднага след смъртта на Иван Асен II заради нестабилността на царската власт, превратите, но най-вече заради появата в Европа на поредния източен номадски народ, преобърнал съдбата на голяма част от Стария континент - татарите. Въпреки това победата над Теодор Комнин остава задълго в паметта на българите и е най-яркия пример за могъществото и значимостта на България по времето на Иван Асен II.