Българският художествен поглед към гръцките протести 13.03 | 08:07

Макар и съседи на Гърция, от нашата географска ширина протестите, които не секват, а напротив - обединяват все повече и повече гърци, изглеждат пречупени под ъгъл. Хем сме близо, хем сме им съвсем далечни и сякаш трудно разбираме какво се корени в единението и сплотеността им в бунта.

За да надникне зад маската на анархистите, за да подслуша думите, които си разменят, опълчени срещу полицейския кордон, за да повърви в обувките на протестиращите, пловдивският писател Александър Секулов, в чиито вени тече и гръцка кръв, решава да отиде в окото на бурята – в палатковите лагери в център на Атина. И резултатът от няколкоседмичното му пребиваване там през лятото на миналата година е романът "Господ слиза в Атина”, който излезе на пазара през януари от издателство "Сиела”.

Извън стремежа към фактологичност и опита да бъде хвърлена светлина върху гражданските бунтове в гръцката столица, книгата всъщност търси отговор на въпроса дали човечеството е способно да живее в мир, без това да е свързано с потъване в консуматорство и в загуба на ценности и цели.

Протестите, звуците от мегафони, хвърчащите отломки, откъслечните новини за готвени стачки и просмукващият се задушен атински въздух са фонът, на който се разгръща историята на трима души, чиито съдби се преплитат по неочакван начин, и тримата представители на тази класа, заради която тълпите биха ги погнали.

Особено бившия банкер Александър Веренски, вещ във финансовите операции, които от ден на ден множат имуществото му. Парадоксално, именно той се втурва из нощните улици на размирна Атина, за да помага на анархистите и дори рискува свободата си. Само че мотивацията на постъпките му изглежда сбъркана - преситеност от живота, скука, желание за криворазбрана авантюристичност.

Преситеност "тормози” и останалите герои - журналиста Фред Цимерман и съпругата на аташето по печата на посолството на Швейцария в Гърция. Нейният бунт срещу скуката в луксозния й уреден живот се изразява в сексуалната разкрепостеност с един непознат, а неговият бунт – в безразборния секс с жени, към които не изпитва и капка уважение.

Преситеността на персонажите влиза в рязък контраст с лаконичността на изказа им. Диалозите помежду им са съставени от кратки, неестествено изтънчени фрази, от които лъха надменност и досада, присъщи на хората, които имат особено високо самомнение. Философската многозначност на фразите можеше и да бъде интересна, ако не дразнеше с изкуствената си неадекватност на контекста.

Извън диалогичната част лаконичността в изказа на Секулов впечатлява с образността на картините, които рисува и динамиката на действието, която създава. Успешен пример как едно изречение може да създаде образи, атмосфера, дори аромат, за които понякога не стига цяла страница. Буквално физически реакции предизвикват някои от използваните метафори и сравнения.

Краткият, насечен стил на писане налагат несъзнателно един галопиращ ритъм на четене, който ви увлича без да искате, докато не обърнете и последната страница. А сега може да се върнете още веднъж, за да откриете кога и защо Господ е слязъл в Атина.