Варненци аплодираха бурно книгата-албум на Офелия Хаджиколева 17.06 | 18:31

Във Варна, в  регионалната библиотека "Пенчо Славейков" беше представена книгата на Офелия Хаджиколева "Варна и варненци в една колекция". Книгата съдържа част от колекцията на авторката от стари варненски пощенски картички и снимки и е първо подобно издание за града. Появява се  с помощта на  Общината  и  пристанището    –  основните варненски институции са съдействали за излизането на една "най-варненска" книга.

Срещата се превърна в един наистина сърдечен и непосредствен  разговор за миналото на Варна.

Новото в книгата - онова, което се прави за пръв път в литературата от този тип,  е подходът на авторката – образите  тук  хармонично се допълват от разказ за  изобразеното.  Множество картички от преди сто години на Девическата гимназия, да речем  –  но и разказ за това как са учили девойките там, с какво са се занимавали, как са били облечени, кога са получили първата си  "цивилна" рокля;  пред нас са красивите картички на Военния  клуб – прочитаме и разказ за живота на флотските офицери, за баловете в клуба им, за тежката им съдба след войните... Така образ и слово взаимно се обогатяват  и изграждат една пълноценна представа у читателя за града, за хората му, за самото развитие на Варна, основна отлика на което е – истински  европеизъм от най-най-ранни години..

Именно това беше оценено от  присъстващите на представянето на книгата. Очевидно авторката е попаднала на нещо отдавна липсващо, нещо отдавна очаквано от варненци – толкова активен и искрен беше интересът към образите, към разказаните истории. Млад мъж, който вече познава изданието и който сам изследва историята на варненската архитектура, сподели, че е чел някои места седем пъти. Книгата   многократно се прелистваше, за да се разгледат  познатите, но някак странно изглеждащи сгради, търсеше се допълнителна информация, с несдържан възторг се споменаваха големи някогашни имена, с благодарност, че отново се появяват в публичното пространство,   кореняци варненци споделяха близки истории, приканваха се един друг какво още и още трябва да се напише и покаже... Просто някакво въодушевление се роди в залата, хората бяха възбудени, дружелюбни, любопитни, одухотворени. Атмосферата на библиотеката някак преливаше в атмосферата на срещата – защото и на нейните рафтове се пази споменът за миналото на града и е хубаво по-често да разлистваме тези  книги.

Раздаването на автографи беше всъщност  едно истинско спеделяне между автор и читател – на съпреживяване, на общо възхищение от града, на общ   стремеж да се доближим духовно до някогашните големи личности.

Рядко емоционална читателска среща, която ще остане със светло чувство в паметта на присъствалите.