Връчват наградите на Съюза на филмовите дейци у нас "Васил Гендов" 2023 04.05 | 17:30

В неговите рамки се представя най-новото българско кино, създадено през изминалата една година

От iNews

68 филма, номинирани в над 30 категории, за 10 дни, които дават възможност на зрителите, при това напълно безплатно, да изживеят киното колективно, но да го преживеят самостоятелно – това предлага и тази година Националният фестивал на българското кино. Той започна на 1 май и ще продължи до 10-и с целодневни прожекции в Дома на киното, съобщава БНР.

Фестивалът възражда традициите на Съюза на българските филмови дейци, като връчва наградите "Васил Гендов", поставили началото на своята история още през 1975 година.

В неговите рамки се представя най-новото българско кино, създадено през изминалата една година, а най-добрите в гилдията за същото това време ще бъдат отличени в различни категории, базирани на професиите, част от процеса по създаване на един филм. За целта са заимствани практики от филмовите академии в света. Това превръща фестивала и самите награди в един истински празник на киното у нас.

Кръстен на основоположника на българското кино Васил Гендов, Националният филмов фестивал работи върху основните си цели – да заздрави връзката между филмовите произведения и тяхната публика, да популяризира постиженията на българското кино и да стимулира работата на филмовите дейци, а с това и филмопроизводство у нас, да повиши самочувствието на кинотворците ни и да им помогне да сверят часовниците си с тези на колегите си и разбира се, да привлече вниманието на зрителите, особено на младата публиката, към родното ни кино.

С богатата си програма, критериите си за добра българска кинематография, с възприемането на киното като кауза с високи цели и с авторитетното си жури, най-мащабният филмов форум у нас навлиза дълбоко в света на седмото изкуство, в който зрителят вижда своето отражение, това на човека до него, но и на цялото общество, от което е част.

Той ще отличи най-добрите филми в три конкурсни секции: игрално, документално и анимационно кино. Място сред постиженията намира и трудът на филмовите ни теоретици и критици. Предвидена е и специална награда за цялостно творчество.

 Председатели на журитата са Ралица Петрова (игрално кино), Елдора Трайкова (документално кино) и Велислав Казаков (анимационно кино), а членове – известни режисьори, оператори, актьори, сценаристи, кинотеоретици и критици.

 Двама от изявените представители на филмовата общност у нас, членове на журито за документално кино – Катерина Ламбринова, която миналата година беше и директор на фестивала, и режисьорът Тонислав Христов, чийто дебют в игралното кино "Добрият шофьор" има цели десет номинации за наградите на името на човека, заради когото днес изобщо можем да говорим за българско кино – Васил Гендов, гостуваха в "Какво се случва", за да обсъдят как се разви киноезикът ни в последната една година.

Според тях българското документално кино е на едно средно добро ниво, но има още какво да се желае, ако трябва да се прави сравнение с международните тенденции. Това не означава, че самото ниво е паднало, а че темите, които вълнуват българските кинотворци в жанра, и подходите, с които се разработват те, са различни от тези, които световната публика очаква да види на екрана.

 Тонислав Христов е на мнение, че е нужда малко повече стамина в процеса, защото самото документално кино изисква повече внимание и отдаване за дълъг период от време. Това, разбира се, е свързано с финансирането на документалното кино у нас. От него до голяма степен зависи и международното разпространение на тези филми. Според Христов 80% от документалните киноразкази са или портрети, или исторически филми, които автоматично имат нулев успех извън границите на страната. Те обаче са необходими на българската публиката, за която се предназначени, и в една нормално функционираща киноиндустрия трябва да са финансирани от телевизиите. Филмите, предназначени за широк екран, би следвало да предлагат друг начин на разказване на истории и теми, свързани със съвременността, да бъдат финансирани от държавата и най-вече да достигнат до своята публика.

 От своя страна Катерина Ламбринова смята, че основните посоки, в които работят българските документалисти, са две – едната е да осмислят българската история и обществените процеси, които оказват сериозно влияние върху начина, по който живеем днес, а другата – да обглеждат актуални социални явления с променлив успех. Независимо в коя тематична плоскост се насочат обаче и какъв подход за работа изберат, българските документални филми стоят леко старомодно на фона на кинообразността и коноизказа в съвременната документалистика. По нейни думи навярно е необходим по-широк контекст и поглед за случващото се навън и малко повече смелост.

 В селекцията на Националния фестивал на българското кино откриваме общо 20 документални филма, като седем от тях са на жени режисьорки, а осем са дебютни. Именно участието на дебютантите Катерина Лабринова и Тонислав Христов отличават като приятната изненада в конкурса, защото работата на младите режисьори се откроява с дух и емоция.

Сред филмите, които намират място в програмата на фестивала тази година, откриваме познати и някои вече отличени заглавия. В документалното кино например това са "Воев" на Биляна Кирилова и Неда Миланова, "Моралът е добро" на Веселин Таков, "Колите, с които нахлухме в капитализма" на Мисирков и Богданов и др. Сред игралните филми са "Шекспир като улично куче" на Валери Йорданов, "Майка" на Зорница София, дебютите "Ф1.618" на Тео Ушев, "Изкуството да падаш" на Орлин Милчев, "Анна" на Боримир Илков-Боно и "Добрият шофьор" на Тонислав Христов. При анимационното кино пък можем да отбележим "Меко казано" на Анри Кулев, "Флорентинска нощ" на Пенко и Сотир Гелеви, "Следа" на Аспарух Петров, "Война" на Димитър Димитров и "Обезличаване" на Спартак Йорданов. Фестивалът предлага и много и разнообразни късометражни филми.

Самите награди ще бъдат връчени на официална церемония в Националната опера и балет на 16 май.

Повече за фестивала можете да чуйте от Катерина Ламбринова и Тонислав Христов в звуковия файл. В него Христов разказва и за дебютния си игрален филм "Добрият шофьор" – за баланса между игралното и документалното в него, за работата с актьорите и натуршчиците, които са истинско предизвикателство за всеки режисьор, за специфичния подход към сценария и немалка част от диалозите и зададените теми във филма, за личния принос на замесените в историята, за смисъла на тежкия филм, който всъщност освобождава зрителя от тегобата, която носи в себе си, и му дава смисъл.

Водещи

Най-четени