Георги Мамалев, мошеникът 25.02 | 11:29

Георги Мамалев принуждава "приятелите" си да му завещават богатствата си и да му отстъпват жените си в комедията "Волпоне" от Бен Джонсън.

Сценичната версия, постановката и музикалната среда са на Здравко Митков. Премиерните представления са на 19, 20 и 25 март в Сатиричния театър "Алеко Константинов", съобщават от трупата.

Участват и Димитър Живков, Мартин Каров, Стефан Щерев - Чечо, Антон Радичев, Нона Йотова, Жанет Иванова, Михаил Сървански, Добрина Гецова, Кирил Ефремов.

Сценографията е на Невяна Кавалджиева и Лилия Бабунова.

"Волпоне или Лисицата" на Бен Джонсън е една от най-известните сатирични комедии в световната драматургия.

Писана преди повече от 400 години, тя не е загубила нищо от блестящия си хумор и сатиричната си острота, защото човешката ненаситност преминава през епохите и сякаш се възпроизвежда във все по-уродливи форми, отбелязват от екипа, цитирани от БТА.

Персонажите на "Волпоне" са се скупчили като лешояди край "умиращия" богаташ Волпоне (Георги Мамалев), който, подпомаган от слугата си Моска (Димитър Живков), се развлича, като търси все по-перфидни начини за лично обогатяване. Играейки си с алчността на своите "приятели", той ги кара доброволно да му правят скъпи подаръци, да му завещават богатствата си, да му отстъпват жените си и т.н.

"Волпоне" е обезкуражаващо доказателство до каква степен моралът на човечеството не подлежи на усъвършенстване. Събитията и характерите в пиесата са отпреди повече от 400

години, а звучните сатирични плесници оставят червени петна по лицата ни в днешния свят.

Това сме точно ние - все така безнадеждно порочни, привързани към мошеническата си природа, отчайващо смешни и нелепи в опитите си да надхитрим света и живота, коментира Здравко Митков.

По думите му с помощта на комиците е много по-лесно да се огледаме и да се надсмеем над себе си - с крехката надежда, че някой ден може и да се променим. И идните поколения да свалят от репертоара постановката като неактуална, допълва режисьорът.

Бен Джонсън, наричан баща на английската комедия, се противопоставя на елизабетинската романтическа традиция, която достига апогея си в творчеството на Шекспир от 90-те години на 16-и век. При него доброто като правило не побеждава злото, както е при елизабетинците, а най-често злото, оплетено в интригите си, се самонаказва.

Пиесите му "Всеки със своя нрав", "Волпоне, или Лисицата", "Еписин, или Мълчаливата жена" и "Алхимикът", които са сред шедьоврите на английската комедия от 17-и в., изследват човешките пороци и според автора показват "на почтените зрители огледало, широко колкото е сцената, където те трябва да видят уродливостта на нашето време", защото "задачата на комическия поет е да подражава на правосъдието ида учи как да се живее".