Готическа приказка за герои, злодеи и страховити загадки 06.10 | 09:45

Испанска готическа приказка за герои, злодеи и страховити загадки – това е романът "Затворникът на Рая” , в който авторът Карлос Руис Сафон разгръща таланта си с пълни сили.

Барселона, средата на миналия век. Мъглата сякаш никога не изпуска града от задушаващата си прегръдка. Това е диктаторското време на генералисимус Франсиско Франко: зловещи драми обагрят къщите и улиците, а всяка скрита история дава началото на нова, още по-мрачна мистерия.

В тази обстановка започват премеждията на симпатичния герой Фермин Ромеро де Торес. Когато във фамилната книжарница "Семпере и синове” пристъпва тъмното му минало, се задвижва поредица от събития, която ни отвежда до страховития замък-затвор "Монжуик” и която изважда на повърхността както забравени демони, така и неподозирани тайни...

"Затворникът на Рая” е третата история от барселонската поредица, която вече направи Карлос Руис Сафон един от най-продаваните автори в Западна Европа.

Тук се създава и връзката между предните две части – романите "Сянката на вятъра” и "Играта на ангела”.

Книгите на Сафон са увлекателна, интелигентна и изключително вдъхновяваща комбинация от романтика, трилър, история и щипка магически реализъм, който омагьосва с неповторим стил и обсебващи сюжети.

А ето и откъс от самия роман:

На фона на светлината, която идваше от улицата, силуетът на посетителя изглеждаше като дървесен ствол, брулен от вятъра. Носеше тъмен костюм със старомодна кройка – зловеща фигура, подпряна на бастун. Пристъпи крачка напред с видимо накуцване. Светлината от малката лампичка на тезгяха разкри едно лице, набраздено от годините. Мъжът се взря в мен в продължение на няколко мига – преценяваше ме, без да бърза. Погледът му бе като на граблива птица, търпелив и пресметлив.

- Вие ли сте господин Семпере?

- Аз съм Даниел. Господин Семпере е баща ми, който отсъства в момента. Мога ли да направя нещо за вас?

Сякаш не чул въпроса ми, посетителят закрачи из книжарницата, като старателно оглеждаше всичко с един почти хищен интерес. Куцането му подсказваше, че под тия дрехи навярно се крият доста тежки травми.

- Спомен от войната – рече непознатият, като че ли бе прочел мислите ми.

Следях го с поглед, докато обикаляше насам-натам; досещах се къде ще пусне котва. Точно както предполагах, той се спря пред стъклената витрина на абаносовия шкаф, реликва още от основаването на книжарницата през 1888 г., когато прапрадядо Семпере – по онова време млад мъж, току-що завърнал се от Карибите, където ходил да си търси късмета, – заел пари, за да купи стар дюкян за ръкавици и да го превърне в книжарница. В този шкаф, нашата почетна светиня, по традиция пазехме най-ценните си екземпляри.
Посетителят се приближи толкова до витрината, че дъхът му остави следа от пáра по стъклото. Извади очила, сложи си ги и се зае да изучава съдържанието й. В този миг ми заприлича на невестулка, която оглежда току-що снесените яйца в някой кокошарник.

- Красива вещ – промърмори. – Сигурно струва бая парици.

- Това е семейна антика. Стойността й е предимно сантиментална – отвърнах аз, притеснен от преценките на този странен клиент, който сякаш таксуваше с поглед дори въздуха, който дишахме.

След малко той прибра очилата си и заговори с премерен тон.

- Доколкото разбрах, за вас работи един господин, добре известен със своята находчивост.

Тъй като не му отговорих веднага, той се обърна и ме опърли с поглед.
- Сам съм, както виждате, господине. Ако бъдете така любезен да ми кажете кое заглавие ви трябва, с най-голямо удоволствие ще го потърся.
Непознатият ми отправи една усмивка, в която нямаше нищо дружелюбно, и кимна.

- Виждам, че имате един екземпляр от "Граф Монте Кристо” в тази витрина.

Не беше първият клиент, който забелязваше това издание. Подхванах официалната реч, която си бяхме подготвили за такива случаи.

- Господинът има много добро око. Това е великолепно издание, номерирано и с илюстрации от Артър Ракъм.

Произлиза от частната библиотека на един голям колекционер от Мадрид. Уникален, каталогизиран екземпляр.

Посетителят ме слушаше равнодушно. Бе съсредоточил цялото си внимание върху структурата на абаносовите рафтове и ясно даваше да се разбере, че думите ми го отегчават.
- На мен всички книги ми изглеждат еднакви, но ми харесва синьото на корицата – пренебрежително рече той. – Ще я взема.