Да надникнем в приказния свят на гоблените 26.10 | 10:15

Гоблените са магия. Да се пресъздадат различни картини върху плат, само с помощта на двете ръце е нещо изключително.

Още от дълбока древност идват корените на гобленарството. Следи от тях са намерени от епохата на древен Египет и Гърция.

През втората половина на IX век обаче, с развитието на технологиите, се появява и ново явление - машинно тъкани гоблени. Ръкоделията остават на по-заден план и без малко да изчезнат.

Но днес практиката да се правят гоблени на ръка отново се е възродила и дори нещо много забележително и дори приказно.

Не всеки разбира този свят от игли, конци, панами, схеми и безкрайно въображение. Трябва "водач". Именно заради това ви представяме Виргиния Нешева. Тя е на 62 години от Варна и гоблените са нейна страст.

"Гобленарството е начин на релакс – изключваш се, откъсваш се от всичко около теб и се потапяш в своя свят на красота и позитивизъм. И удовлетворението, че си създал нещо красиво и полезно, а не пропиляваш времето си напразно, без да оставиш нещо след себе си", разказва тя.

Но това изкуство не е за всеки. Нужно е много желание, усет и търпение. "Няма ли търпение човек, по – добре да не се захваща с това, дори да има желание", обяснява Виргиния.

Нужно е човек и да прави определени "жертви", за да може да се отдаде на хобито си.

Гоблените взимат най-много време. Те "крадат" от времето за сън, от времето за семейството и приятелите. Взема и много средства. Това е едно от скъпите хобита", обяснява нашият водач.

Но въпреки всичко, един гоблен дава много повече – дава удовлетворение, че човек сам създава красота, дава време, за да може да останем сами със себе си, дава и знания "в областта на изкуството, историята, географията, а защо не и литературата".

Всичко може да се превърне в гоблен. От спиращ дъха пейзаж, до света икона, от историческо събитие, до просто гол текст, от пролетно цвете, до красив натюрморт. Но все пак Виргиния пита дали си заслужава и обяснява "Трябва много да се внимава да не се премине тънката граница между красиво и кич".

Как тогава човек избира какво да ушие. Как да се спре на нещо в този безкраен свят, в който живеем?

"Определящото за мен е самата картинка – тя трябва да ме грабне, да ми говори нещо, било то хубав спомен или приятно преживяване, или да е свързано със събитие от живота ми, или просто самата картинка да ме привлече и да ме накара да я пресъздам отново рисувайки с иглата и конеца върху парчето плат. Не е удоволствие да се шие по поръчка", смята нашият водач.

За всеки гобленар обаче има сюжет, който той мечтае да претвори и такъв, с който никога не би се захванал.

"Една гобленарка трябва да ушие поне една икона, един гоблен със слънчоглед и един гоблен с коне". Виргиния обаче мечтае за много повече. Макар че пред нея са все още слънчогледите, тя мечтае и да ушие гоблен, които е сънувала. "Все още не съм срещнала такава картинка, нито схема. Може и да няма. Но аз го търся, а кой знае – може и сама да си го сътворя", разказва тя. Но е категорична, че никога няма да ушие "Седемте смъртни гряха”. "По-скоро бих ушила антиподите на греховете, но все още, доколкото ми е известно няма такива гоблени, а и за картини не зная. Което не значи, че няма", уточнява Виргиния.

За всеки гоблен обаче си има определен момент, кога да бъде завършен. Така понякога се получава да се започне нещо, което по-късно да бъде прекъснато, за да бъде ушито по-късно.

"Има гобленарки, които не започват нов гоблен, преди да са завършили вече започнатия. Но повечето са тези, които имат започнати по няколко гоблена. И аз съм една от тях.

Почивката ми е, когато шия по-голям гоблен да го прекъсвам за малко, докато ушия нещо дребно", уточнява Виргиния.

Всеки гоблен обаче е безценен за своя творец. Затова гобленарите се разделят много трудно с произведенията си. Макар че продажбата на гоблени се счита за доста доходоносен бизнес, не всеки продава нещата си. Напротив, хората които шият гоблени за удоволствие предпочитат да подарят "труда" си, отколкото да го продадат.

"Когато подарявам не ми е трудно да се разделя с гоблените си. Но веднъж ми се случи да продам един.И тогава , неочаквано за мен дори, ми беше много трудно да се разделя с него. Нямах намерение да го продавам, но човека го видял някъде из нета и толкова много го харесал, че ме издири и ме помоли да го купи. Не можах да му откажа", разказва Виргиния.

В света на гобленарите обаче не всичко е розово. Много често се стига и до кражби и измами.

"За съжаление, много от тези, които са го (гобленарството) превърнали в свой бизнес, го правят по нечестен начин – крадейки чужди схеми и след малка промяна, в повечето случаи неуспешна, ги представят за свои, а има и по-драстични случаи, когато без всякаква намеса ги представят за свои". Виргиния също е пострадала от подобно плагиатство. "Моя схема, която направих и единственото ми желание беше да се разпространява безплатно, масово се продава".

Въпреки всичко светът на гоблените и гобленарите е необятен и приказен. Едва ли може в няколко реда да се опишат всички мисли, чувства и преживявания, които човек изпитва, докато претворява с игла заобикалящия го свят. А и все пак "всеки занимаващ се с това влага и нещо свое в бродерията", влага себе си.