Деволюцията на човека и найлонът като начин на общуване 15.11 | 15:07

В последните дни София се вълнува и е по-артистична от всякога. Причината за това е ACT: Фестивалът за свободен театър, който тече в момента на територията на столицата. И докато всички са устремени към театралните зали и някои по-необичайни пространства, ние решихме да се спрем насред това лудешко движение. 

Идеята ни беше да запечатаме днешният свободен куклен театър такъв, какъвто го вижда един от създателите му у нас. Затова се срещнахме с режисьора Петър Пашов - младши. Завършил е музикална гимназия в София, но музиката така и не се оказала последната му страст. Театърът успял да го плени и така е до днес. В момента Петър се занимава основно с театъра си "Ателие 313”, който не е субсидират от държавата. 

Тази година Пашов се включва във фестивала за свободен театър с представлението си "Деволюция" - куклен театър за възрастни, в което основният материал е найлонът. Какво е "Деволюция" и що за животно е независимият театър ще ви разкаже самият Петър...

Какво се крие зад това хубаво име "Деволюция"?     

- Зад това хубаво име стои процесът на обезчовечаване на човека в неговата консуматорска среда. Човекът, който постепенно губи своята хуманност и развива други навици. На повърхността излизат други инстинкти, които много повече го доближават до примата, до клоуна. Постепенно в своя регрес човекът се превръща в една напълнена с боклуци найлонова торбичка. Този боклук, който ни заобикаля и който е концептуална сценографска среда на спектакъла, се превръща в образ на вътрешния боклук на човека.

Защо избрахте точно найлоновите торбички? Около нас има толкова много боклуци...

- Найлонът е много значещ и символен материал. Той е образ на консуматорското общество, дори и извън контекста на спектакъла. Той е символ на задръстването на човека, обществото, и на планетата дори. От друга страна, найлонът се оказа едно много удачно, приятно за разиграване средство чисто в куклен план. Неговите пластически и светлинни възможности са много интересни. В обиграването на различните видове найлони се стигна до абсурдни клоунади, които се изграждат не просто на действия в жив план, а взаимодействие чрез този найлон. Тоест найлонът се превръща в средство за общуване, език на спектакъла.

Как възприеха самите актьори всичко това?

- Актьорите имаха относителна подготовка в този вид театър. Преди четири години в режисьорската лаборатория в Стара Загора с част от тях имахме подобен опит, но той беше затворен само в рамките на тогавашното събитие и беше миниатюра.

Все пак трябва да подчертая, че се изисква особена настройка към процеса, защото при стартирането на репетиционния процес нямаме опорните точки, на които се обляга всяка репетиционна работа в класическия маниер – нямаме решение, текст, драматургия, идея за образи. Имаме тематичен кръг и материал. Тръгваме първо от сценографския материал и когато актьорът успее да освободи фантазията си, тогава започва да се раждат тепърва ситуациите, етюдите, от които се структурира спектакълът.

Звучи изключително сложно и алтернативно. В такъв случай смятате ли, че българската публика е достатъчно зряла за подобно нещо? Очевидно свободният театър не е много познат у нас.

- Свободният театър все още няма своето подобаващо място. Убеден съм, че гаранция за динамичното развитие на театъра въобще е съществуването на свободния театър. Доколко публиката е готова за подобен спектакъл, това е много сложен въпрос. Всеки от нас се замисля за какво точно е готова публиката. Понякога може би дори я подценяваме, а всъщност, когато представим спектакъла, забелязваме, че много неща, за които сме имали скрупули по отношение на разбираемост и степен на приемане.

Тогава виждаме, че зрителят има далеч по-отворени сетива, отколкото сме предполагали. В огромна степен "Деволюция" е важен за нас като експеримент, етап от работата ни. Готови сме всячески да се борим за него, независимо от това в каква ситуация на представяне ще попаднем. Нас това ни предизвиква повече да защитаваме подобен вид театър.

Смятате ли, че по този начин можете да възпитате вкуса на съвременния българин към подобен вид театър?

- Това е много бавен процес. В момента има едно много интересно поколение от свободни млади творци, което работи в сферата на свободния театър. Това ме радва, защото дълги години имаше празнина, липсващо звено в поколенията в българския театър. Фактът, че тези млади хора се заявяват в пространството, означава, че в театъра съществуват и живеят тези истински процеси на откриване, на новаторство.

Всеизвестно е, че за театър не се дават толкова пари у нас. Какви други бариери срещате по пътя си?

- Ние сме свободни артисти и като такива ние много трудно се издържаме от работата си. Аз работя със своя собствена трупа, което е един почти фантасмагоричен лукс за нашите условия. Тъй като доходите не са достатъчни, актьорите ми са принудени да си търсят допълнителна работа, за да могат да си позволят лукса да работят в "Ателие 313" с мен. Свободният театър все още не е заел своето реално място в културното пространство, едва сега набира сили и се надявам този процес тепърва да търпи развитие.

На кукления театър се гледа като на поръчково изкуство, което трябва да възпитава, да социализира, изобщо, все да служи на някому за нещо. Кукленият театър все още съществува в една неравностойна и малко обидна позиция. Имаме много проблеми със спектакли, които не изпълняват обществена или социална функция и тогава зрителят е объркан в своите очаквания, защото понякога отива на театър с ясната визия за това, което ще види. Тогава той изисква това, което очаква. Всичко трябва да е разбираемо и четимо, което с времето се превръща в процес на сдъвкване на информацията и предлагането й в един опростен вид.

Това не е ли бреме за самия режисьор и за актьорите, защото ограничава полето за изява?

- Да, ако си принуден да работиш в подобен стереотип, е бреме. С моите актьори нямаме подобни проблеми, защото сме частен театър и сме свободни наистина да правим театър така, както мислим за него. Всичко друго поставя театъра в унизителна ситуация на задоволяване на нечии интереси или вкусове. Рано или късно се стига до процеса на консумиране.         

Да завършим с нещо по-позитивно. Каква свобода ви дава кукленият театър?

- Свободата е един от фундаментите в нашата работа, който ни мотивира да работим по този начин. За нас е много важно да имаме тази свобода, да експериментираме, да не се съобразяваме с нечии изисквания. Най-важната от всички свободи е свободата на ума. Много се надявам моето поколение в кукления театър и най-младите да имат свободата на ума. Тогава, когато не си стегнат от догмите на някакви очаквания и представи към твоето изкуство, тогава се раждат истински интересните артефакти.

* "Деволюция" можете да гледате на 18 ноември (неделя) от 17.30 часа в Столичния куклен театър.