Дейвид Балдачи: Книгите са супергоривото за човешките същества 27.01 | 16:15

"Светът се променя много бързо. Това е сигурно. Бих казал, че сюжетите в художествената литература изостават. Въображението на писателите е подложено на всекидневно изпитание" – споделя за начало един от най-обичаните световни писатели Дейвид Балдачи, специално за предаването "Понеделник вечер".

Едва ли са много читателите, които не го познават.

Американският автор често е наричан "майстор на трилъра". "Абсолютна власт", "Игра на часове", "Дълги сенки" - само част от бестселърите на автора.

Най-новите му две книги обаче показват Балдачи в съвсем различна светлина. Далеч от специалните агенти и екшън сцените, най-новият му роман "В капана на времето" ни запознава със съдбата на обикновени хора, попаднали в клопката на трудни времена.

"Изкарах курсове по "История" в колежа. Винаги съм бил голям почитател на този предмет. Философията ми е проста: "Четем за историческите събития, за да не повтаряме грешките от миналото". Повече хора трябва да го правят. Опасно е да не познаваш историята. "В капана на времето" се развива през Втората световна война. Винаги съм мислел, че събитията тогава показват много ясно основните човешки качества. Имаме битка между откровено добро и откровено зло. Знаем и за всички онези човешки качества, проявени между двете. От доброта и състрадателност до насилие и гняв. Това са уроци, които са валидни и днес. Тримата основни герои в книгата са много различни един от друг. Момиче от богатия "Уест Енд". Момче от бедните квартали на Лондон. Продавач на книги, намиращ се по средата. Те никога не биха се срещнали, ако не е войната.

Индивидуално, едва ли биха оцелели. Исках да ги обединя, за да им дам шанс да преживеят тази ужасяваща катастрофа. Това показва един важен урок за хората, независимо къде живеят – всички преминаваме през трудни времена. По-лесно е да го направиш, ако около себе си имаш близки, които те подкрепят и обичат. Да си сам по време на трудност е ужасно. Ние сме социални същества. Търсим приятелства с другите. Помислих, че темата за обединението между нас, когато се намираме в привидно мрачни времена, в които няма надежда, е важна за днешния ден. Да осъзнаеш, че някъде там, има приятелска ръка, която се протяга към теб. Много важен урок".

Защо Дейвид Балдачи решава да покаже военните времена през очите на две деца?

"Децата са невинни. Техните светове са много по-малки от тези на възрастните. Децата се интересуват най-вече от средата, в която растат и от хората, които обичат. Например, целта на моя герой Чарли е да оцелее ден за ден. Да подкрепи баба си по някакъв начин, да намери достатъчно храна за двама им и да имат покрив над главите. Моли се прибира у дома си, за да види родителите си. Не се е срещала с тях от години. Всички те са подложени на ужасяващите изживявани като това да си бомбардиран почти всяка нощ. Не могат да разберат геополитическото значение на военните действия. Защо едно човешко същество ще иска да убие друго по този начин? Ние не сме причинили нищо на никого, мислят си те. Защо светът се опитва да ни нарани? Това се питат и децата, и възрастните. Онези, които решават да започнат войните, трябва да разберат какво те причиняват на невинните хора. Особено на децата, които по природа не носят никаква вина. Исках да имам тази гледна точка в книгата си. Не просто да говоря за войната през герои, които са политици или генерали. Те имат своите собствени отговори защо избират да убиват.

Но като покажеш през какво преминават невинните хора по време на подобен Ад, помислих, че хората, които вземат решенията за започването на една война, ще направят крачка назад и ще си кажат: "Може би не трябва да го правим".

Миналата година Дейвид Балдачи ни представи "Процесът". Роман, посветен на съдебно дело във време, в което расовата дискриминация все още разделя хората. Неговите герои – адвокатите Джак и Дезире си поставят за цел да защитят чернокож мъж, съден за престъпление, което не е извършил.

"Това, може би, е най-автобиографичната ми книга. Роден съм във време, в което расовата сегрегация все още е законна в щата Вирджиния. Израснах в свят на бели и черни. Така ми казваха, че е създаден и структуриран светът. Майка ми и баща ми по това време ни водеха по библиотеки и аз имах възможността да обиколя планетата чрез книгите. Без да ми трябва самолетен билет. Пътуването е фатално за всеки предразсъдък. Разбираш колко много си приличат хората по света. Независимо как изглеждаш или на какъв език говориш – всички сме човешки същества. Расовите предразсъдъци не ми действаха по никакъв начин. Осъзнавах обаче, че расизмът е бил навсякъде около мен през 60-ти и 70-ти години на 20-ти век. Исках да разкажа своята лична история от този период. Да представя съдебно дело, което да покаже колко нечестно е било времето за цветнокожите. Знам, че има много подобни истории. Запитах се – как да направя своята книга по-различна?"

Дейвид Балдачи бързо открива правилните съставки за отличаващ се сюжет в "Процесът".

"Трябва да кажа, че, когато започнах да пиша книгата дъщеря ми, която също като мен е адвокат каза: "Знам, че пишеш книга. Искам обаче да ми обещаеш нещо – моля те, не я прави "книга за бял спасител".

Не създавай история, в която белият човек идва, за да спаси чернокожия. Тези книги вече са написани" – каза тя. Обещах й, че няма да го правя по този начин. Най-добрият адвокат в "Процесът" е чернокожа жена. По този начин книгата ми се различава от останалите подобни заглавия. И тук е валидна темата за това колко е важно да сме обединени. Индивидуално Джак Лий и Дезире Дюбоз не биха могли да спечелят делото в романа. Заедно, обединени, чернокожата жена и белият мъж, имат шанса да постигнат успех. Толкова е просто да кажа, че хората сме по-силни, когато не сме разделени. Но сякаш в днешно време не разбираме това. Поне в моята държава.

В "Процесът" исках да покажа, че когато се съберем, сме способни на велики неща. Разделени, можем да пропаднем толкова дълбоко, че да сме неспособни да видим и дъното. Толкова дълбока би била подобна пропаст. Това бе моето основно послание в романа".

Дейвид Балдачи и съпругата му Мишел провеждат различни инициативи в САЩ, а целта – постигането на смислен политически дебат – възможен ли е такъв, след всичко случило се в последните месеци?

"Смислените политически дебати са по-нужни от когато и да било. Каква е алтернативата? Да продължаваме да се спускаме в пропастта. До един момент, в който отново ще се озовем в 1939-та. Когато Чембърлейн прави сделката с Хитлер и Полша е нападната. И Втората световна война започва. Последните геополитически събития много напомнят на такъв сценарий. Случващото се в Южна Америка, в Газа, в Украйна, дори в Гренландия. Като познавач на историята, това ми напомня много на определени събития от миналото. Хората се опитват да постигнат някакви сделки с атакуващите: ще ти дадем малко от земята си, но спри военните действия. Това не се получава точно така. Когато пред себе си имаш побойник и отстъпиш дори и малко, на следващият ден той иска още и още. Единственият начин да победиш разбойника е да му се опълчиш.

Какво обаче може да се направи, когато става въпрос за по-глобални събития? Трябва да се съберат разумни хора, които да намерят общи идеи и цели, и да се опълчат срещу несправедливостта.

Да кажат: Преминали сме през две световни войни. Няма да позволим друго подобно събитие. Няма да позволим на диктаторите да определят съдбата на света. Много е важно да се провеждат подобни дискусии в момента. В противен случай само подхранваме усещането, че нещо лошо предстои. Нещо, което и преди се е случвало. Хората са си мислели, че и Първата световна война няма да започне. Но са преминали и през втора, която е била още по-ужасна. Казват, че, при трета световна война, четвъртата ще се води с пръчки. Само това ще е останало. В моята страна предстоят избори. Опитвам се да подкрепям по всякакъв начин кандидати, които, според мен ще са зрелите хора, които ще кажат: "Не искаме друга световна война".

Дейвид Балдачи остава верен и на традициите си като писател. Съвсем скоро ще прочетем още един стилен трилър от него. Новият му главен герой носи името Уолтър Наш.

"Той е успешен бизнесмен. Не прилича на нито един от другите ми герои. Той е висок и слаб. В живота си не е вдигал тежко. Няма никакви специални бойни умения. Има жена и дъщеря. Баща му е ветеран от войната във Виетнам. Поради причини, които ще откриете в книгата, двамата са отчуждени. Бащата на Наш умира и той отива на погребението. Там героят ни се сблъсква с един от приятелите на баща му от войната. От него получава жестока обида. Наш е покосен от тази болезнена атака. Прибира се и късно през нощта, докато жена му и дъщеря му спят, той излиза и наблюдава дъжда, замислен за случилото се. Тогава се появява агент на ФБР, който му предоставя избор.

Той съобщава на Уолтър Наш, че компанията, за която е работил дълги години, всъщност е престъпна организация. Агентът иска Уолтър да работи с тях, за да им помогне да разкрият престъпниците. Ако приеме работата с ФБР, ще трябва да се прости с всичко, което има. Той ще стане част от програма за защита на свидетели, ще работи на място за пет долара на час и под чужда самоличност. Случващото се с Уолтър Наш е най-силната трансформация, която съм създавал за свой герой".