Дигитализацията на книжовното наследство - мишката няма да изяде книжката 16.05 | 18:18

Книжовното ни наследство е фатално застрашено от влиянието на времето и неподходящите условия за съхранение. Поради хроничен недостиг на средства.

За съжаление с тази констатация се отбелязва Националната библиотечна седмица под мотото "Библиотеките – паметта на нацията", която се провежда от 14 до 18 май.

Като противодействие на горното в Столичната библиотека са си поставили стратегическата цел да дигитализират архива си. И затова отвориха вратите, за да ни запознаят с процеса.

Едно списание или една книга от библиотечния рафт преминава първо през апаратната. Там се снима и благодарение на техниката, закупена по спечелен от библиотеката проект - скенер за формат А1, всяка една страница се запазва в електронен вариант.

След това също така всяка една страница от вестник или книга се преглежда – някъде има нужда от изчистване на белите полета, кото се извършва ръчно и лично. На места често се налага да се възстановява шрифтът, тъй като времето и всяка една ръка, която е разлиствала страниците, е оставила следите си. "Това също се извършва страница по страница, ред по ред и аз проверявам засега всичко, всеки един ред, обяснява Велислава Маринова, ръководител на отдел Дигитализация в Столичната библиотека.

Библиотеката съхранява първичните копия завинаги, а прави и други, които са предназначени за читателите. Част от електронния архив се ползва на място в библиотеката, но може да се направи заявка и през сайта на библиотеката. Всеки може да опита и да се докосне до книгите.

Електронният вариант не се противопоставя на книжния вариант. Не мислете, че мишката изяжда книжката, коментира Маринова: "Електронният вариант дава възможност на повече хора да се докоснат до повече книги и това е добре, нали?"

Дигитализацията на част от фонда на Столичната библиотека започва още от 2000 година, разказа ни още Велислава Маринова.

Започнали са с периодични издания с временен режим на съхранение и отделни статии от краеведския отдел. В момента тези издания се ползват се в библиотеката в режим на читалня. От 2005 година се дигитализира списание "Сердика", което е свързано с историята на София и региона.

От 2007 година и досега се работи по проект за дигитализация на периодичния печат до 1944 година. Именно с този проект е закупен скенера А1, който позволява да се сканират вестниците от тези години, а те много често са със странен формат.

По проекта се работи заедно с библиотеката на Пловдив, Търново, Бургас, като е изготвен каталог. Библиотеките работят съвместно и са си разпределили работата – така се получава добро сътрудничество, което пести средства, усилия, време, но и дава възможност да се направи и представи пълна картина на този периодичен пачат.

"Това е непознат периодичен печат, но и е много разпръснат по различни библиотеки. Малко са библиотеките, които разполагат с пълното течение. При това обединение на библиотеките ние си разпределихме изданията, които да опишем библиографски и да дигитализираме", разказва Маринова. Вече са направени близо 50 000 копия, а част от тях вече са достъпни и в интерент.

Освен това Велислава Маринова подчертава, че за съхраняване на паметта на нацията – книжовното наследство – е необходимо решение на ниво държава. Тъй като е въпрос на финанси, а много издания са застрашени. Като пример Маринова посочва печата от 90-те години на миналия век, а също и архива на Дома на детската литература. Миналата година, при закриването му, точно Столична библиотека е станала собственик на целия архив, цялата история на детската литература в България. Приет е целият фонд от 60 000 тома, както и повече от 120 заглавия на периодични издания.

Това е архив на детската литература от цялата страна, огромно богатство и смятам, че дигитализацията на този архив е задача от национално значение. Надяваме се да намерим финансиране и финансова възможност за това, капацитетът го имаме, посочва Маринова.

Ако разгърнем старите вестници, ще видим, че историята на 20 век е низ от икономически кризи. Днешната криза няма да ни оправдае в очите на потомците, ако ние не успеем да спасим нематериалното си съкровище – книжовното наследство.

Това също е призив от брошурата, която Столична библиотека разпространява. В нея също пише, че до този момент едва 5,54% от книжовното наследства е дигитализирано и се призовават народните представители и изпълнителната власт да вземат спешно нужните решения, за да може библиотеките да си свършат работата в днешния ден и за съвременното общество.