Един следобед с Раймунд Хог 04.06 | 17:24

"Много често хората се страхуват от прекалената емоционалност, която предизвиква дадено произведение. Например, много хора са страхуват от моето тяло. Те смятат, че то не би трябвало да се показва на сцената, че трябва да остане скрито. Това винаги много ме ядосва. Когато чуя подобни коментари, те не са срещу мен, те са срещу всички хора, които са различни.

Всеки има право да се изразява по начина, по който му се харесва – и това изобщо не зависи от пола му, расата или сексуалната му ориентация. Не можем просто да забраняваме нечие тяло или определени хора – всеки има право да живее. И когато се появя на сцената, хората трябва да свикнат с това, защото аз няма да я напусна."

Това сподели прочутият немски хореограф, драматург и режисьор Раймунд Хог на провелата се беседа в Младежкия театър в София. Хог е още писател, теоретик и многогодишен драматург на легендарната Пина Бауш.

"Понякога тялото ми е прекалено бавно, затова залагам на въздействащата, чувствена музика. Тя често е водещ елемент в спектаклите ми. Когато обаче и тя не е способна да предизвика определени емоции у човек, то той трябва да си тръгне", продължи артистът, който има дребен ръст и гръбначно изкривяване.

"Аз не правя изкуство за хора с увреждания. Това в никакъв случай не е някаква арт терапия. Бих могъл да го правя и да изкарам много пари от субсидии и финансирания, но не желая. Не желая, защото по този начин различните хора биват изтиквани в ъгъла", сподели пред публиката той.

Известен освен като един от най-въздействащите хореографи в сферата съвременния танц, Раймунд Хог издава редица книги преведени на много езици, получава важни европейски награди за свои солови изпълнения, а през 2008 г. е обявен от престижното списание Tanz за Танцьор на годината. Според него всяка публика сама по себе си е уникална, но никога глупава.

"Понякога ми казват: "Публиката няма да разбере това или онова на сцената, тя е глупава". Но за мен нещата стоят по доста по-различен начин – публиката може да хареса или не хареса нещо, но не и да не го разбере.

Ето, вижте децата – техните възприятия са толкова неподправени. Преди няколко години поставяхме "Лебедово езеро" в Загреб и на представлението бе дошла една майка с 4-годишната си дъщеря, която не искаше да си тръгне до самия край.

Всъщност, нейната интерпретация бе доста истинна. Помислих си: "Е, щом едно 4-годишно дете може да разбере, може би все пак не е толкова трудно. По-скоро хората се страхуват. Страхуват се от емоциите, които сцената може да провокира", продължи драматургът.

Хог е популярен с многопластовите си постановки, в които хора, музика и танц се съчетават по начин, който определено влияе на сетивата. За танцовите трупи и артистите, с които работи той сподели:

"Всички мои актьори са много различни, но между тях няма съревнование. Много харесвам разнообразието. Всеки един от актьорите е една самостоятелна вселена. И, те не го правят заради мен, а заради самите себе си. Не бих могъл да работя с хора, които работят заради мен и следят моята реакция. Аз просто пускам музиката и всеки започва да прави своето собствено нещо на неин фон".

Що се отнася до самата музика, тя е плод на много специфична селекция.

"Не работя със съвременни композитори. Предпочитам да използвам класическа музика в своите спектакли. Музика, която е станала популярна по цял свят", обясни драматургът, чиито най-популярни произведения са трактовките на "Лебедово езеро" и "Болеро".

Хог сподели още, че живо се интересува от разнообразните ритуали на различните култури. Той често използва елементи от тях в своите произведения. "В днешно време вече е трудно да се каже кой точно ритуал откъде произлиза и каква е неговата концепция. Но, всички са много впечатляващи."

Определено една от причините името на Раймунд Хог да започне да се спряга из цял свят, е легендарната германска хореографка Пина Бауш. Хог, който е бил неин драматург дълги години, си спомни работата си с нея и разказа някои любопитни подробности от съвместните им проекти.

"Много често ми задават въпроса какво съм научил от Пина Бауш. Всъщност, тя никога не прави коментари, докато репетира на сцената – просто си записва. Разбира се след това селектира от онова, което е записала, но първо приема всичко, което ѝ е казано. Много от хореографите обичат да критикуват. Това бе нещо, което Пина никога не правеше."

"Пина имаше стратегия – продължи разказа си Хог - На всеки от танцьорите тя задаваше по стотина въпроса. Но, тази тактика е нейна хрумка, идваше ѝ отвътре. Аз нямам подобна практика и не бих я копирал. Самата тя казваше, че това, което прави, не е школа – не уъркшопи правеше тя."

"Началото бе доста трудно – спомня си Хог момента, в който започва да работи с Пина - Отначало на постановките ни идваха не повече от 50 човека, 20 от които си тръгваха преди края.

Наистина бе време, когато Пина играеше в празни театри, а това всъщност бе най-продуктивният ѝ период – тогава тя направи най-хубавите си неща. "Кафе Мюлер", което стана толкова известно впоследствие, отначало продаваше по 20-ина билета. Но, тя винаги получаваше подкрепа от директорите на театрите и от някои политици и този факт ѝ даде шанс да се развие."

Запитан дали има намерение да направи музикален или танцов филм, Хог отговори, че му се иска, но това е доста скъпо начинание. Той смята, че живият спектакъл определено има чар – за разлика от записа той е уникално събитие, случва се само веднъж.

"Всеки път се събира различна група хора, случват се различни непредвидени неща и атмосферата е неповторима. Точно тази уникалност на преживяването, тя е ценната", изтъкна той.

Може да посетите спектакъла на Раймунд Хог "Един следобед" днес, 04. 06. в Младежки театър "Николай Бинев". Начало 19:00 часа. Събитието е част от платформата "Световен театър в София".