Езикът за нещата, за които няма думи 08.04 | 10:49

Едвин Сугарев е поет, критик, общественик, а също и политик. Без да се спира на последното, екипът на Sever.bg проведе кратък разговор с него с акцент върху поезията, силата на морето и психологията на критика.

- "Стихове от Камен бряг", какво Ви вдъхнови да пишете от това място и има ли връзка с предишната Ви творба "Хайку от Камен бряг"?

Има, разбира се. Камен бряг е сакрално място, това е мястото, което ми вдъхва сила. Всяко лято прекарвам по един, два, понякога дори три месеца там. Имам една малка колибка, в която си карам лятото. Преди това съм го обитавал като хипи, по дупки и пещери. Това е важно за мен място.

Освен това то носи една сурова и странна красота. Там няма обичайния тип туристи, които гледат да се излежават по цял ден на плаж. Напротив, те са по-динамични, по-отворени и с всички, които ходят там, сме приятели. Затова пиша там стиховете си. Имам и други стихосбирки, освен тези двете, които също са писани там.

- Какви са отзивите за книгата?

Доколкото мога да съдя - положителни. Човек обаче малко знае за това как живее неговата книга, пък и не е негова работа да знае. След като си приключил една творба, тя започва свой собствен живот и не се подчинява на твоята воля, каквото и да направиш.

- Плановете Ви за след тази книга? Имате ли концепция или ще отидете отново на Камен бряг за вдъхновение?

Имам една нова стихосбирка - "Сезонът на плашилото", която трябва да излезе тази година. Отделно работя върху книга с фрагменти, която ще бъде доста по-обемна, може би 200 страници. Разбира се, заминавам се и с това, с което си вадя хляба - готвя лекции за студенти в НБУ.

- Като какъв чувствате по-голямо удовлетворение, като писател или като критик?

Винаги съм гледал на себе си като поет и поезията е нещото, от което най-много разбирам и което най-добре правя. С критика съм се занимавал дълго, както с литературна история, така и с оперативна критика. Досега съм един от редакторите на "Литературен вестник:, а и дълго време бях главен редактор - до тази година. Лесно съвместявам тези неща.

Всичко, което свързвам с литературата, го правя с огромно удоволствие. По-трудно е съмвестяването на литературата с граждански и политически позиции, но и това се изстрадва.

- Като поет, какво мислите за критиците и като критик, какво мислите за поетите?

Не мислят много един за друг. Поетът си има своя собствена територия и свой начин на писане, който е много спонтанен и разчитащ на интуицията, на образи, които се самоконтролират и самокомпозират. Критикът стои, мисли, оглежда нещата от всякакви гледни точки - той е по-рационален. Поезията е луда работа.

- Къде е мястото на поезията в живота на младите хора днес? Каква поезия харесват те?

За щастие, има млади хора, които продължават да пишат поезия и да живеят с нея. Поезията е важна, защото тя е езикът, с който казваме нещата, за които няма думи. С който отключваме прозорци към подсъзнателното или свърхсъзнателното, или пък трансцеденталното.

Този поглед е важен за оцеляването на човека, защото ако той бъде превърнат изцяло в консуматор и прагматично същество, той ще загуби качествени разлики, които го отделят от другите форми на органичен живот.