Заради сериалите не четем любовни романи 20.08 | 09:48

Бум на читателски интерес има обаче към вещици и вампири

Печатането на любовна литература у нас е в пълен застой. Основната причина - сапунените сериали и лъскавите списания са изтласкали от пазара розовите романи, сочат наблюденията на специалисти.

"Тези, които четяха любовни романи, сега гледат сериали. Младите почитателки на розовите романи пък изместиха вниманието си към списанията, които поглъщат голяма част от парите, които иначе биха отделили за любовни книги", казва заместник-председателят на Управителния съвет на асоциация "Българска книга" Василка Ванчева в интервю за БТА. И отчита, че въпреки лековатия характер на жанра, пак е по-добре да се чете, отколкото да се гледа екрана.

В момента модни сред тийнейджърите са историите за вампири и вещици, и фентъзито. В същото време родителите продължават да купуват на децата си не книгите, които искат, а тези, които те са чели навремето. "За съжаление, за голяма част от родителите детската литература е спряла при Кестнер и Линдгрен", посочва Ванчева. Що се отнася до българската класика, тя се търси най-вече в рамките на "Библиотека за ученика".

Издаването на любовни романи може да е в застой, но пък се наблюдава ръст при печатането на турски книги. Причината за това обаче не е само качеството на текста, според Ванчева, а и в помощта, която държавата оказва на авторите.

"Всъщност много държави, особено по-малките, за да разпространят своята култура и своите автори зад граница, финансират преводите на романите. В България има такава програма, но сумите са смешни."

Експертът отчита, че българинът проявява интерес и към съвременните български автори и, че вече има имена, които са се наложили на пазара.

На книжния пазар обаче продължават да липсва най-големият клиент - библиотеките. "Миналата година за попълването на техните фондове бяха дадени общо около 1 милион лева при реално необходими около 18-20 милиона", посочва Ванчева.

Тя е убедена, че трябва да се въведат минималните стандарти на ЮНЕСКО за ежегодното попълване на библиотечните фондове, за да могат и хората в малките селища да имат достъп до книги.