Здравка Евтимова: 3 март е безспорен исторически факт 03.03 | 17:00

След най-тежките разделения, идва времето на нашия общ път, заяви пред БНР писателката Здравка Евтимова.

"Може би пътят напред ще е свързан с лъкатушене, но това е истината - когато има разногласия, в крайна сметка се търси най-доброто. Ако всички ръкопляскаме на една идея и казваме "Браво, браво", то със сигурност ще паднем в пропаст. Наличието на различните мнения, когато те са изразени с аргументи и факти, всеки разумен човек ще вникне във фактите, защото пред фактите и Боговете, и Вселената мълчат".

Тя определи българският народ като мъдър народ:

"Той винаги е разбирал свободата - да можеш да кажеш висшестоящия мнението си, когато то е противоположно на мнението на началника, на висшестоящия. Именно това е направило българите способни да извършат и Съединението на България, и Независимостта. Свобода е това - да можеш свободно да изразиш мнението си, въпреки че това мнение може да разгневи до смърт висшестоящия и да има в страната такива закони, които да защитят човека, изричащ мнението си свободно".

Много често гласовете, които са били смели и са тръгвали срещу мрака, са оставали самотни, без особено силна подкрепа, но те никога не са били забравяни, отбеляза писателката в интервю за предаването "Преди всички". И добави:

"В преобладаваща част българите са мъдри хора, те не са съгласни България да остава на първите места в мрачните статистики, като например свободата на словото, икономическата свобода. Тези, които остават самотни в мнението си, всъщност са онези светлини, които ни подсказват, че първите ни места в тези мрачни статистики са всъщност знак за болест, тежка болест, но лечима болест".

Според нея това, че понякога сме разделени и гледаме само собственото си добруване, всъщност възпрепятства лечението на болестта:

"Докато не осъзнаем, че всичките ние българи днес сме лекарството на тази тежка, но лечима болест, лечението ще се протака и няма да стигнем до здравето. Стига да имаме решимостта обаче да разберем човека, който не мисли като нас, да не го обсипем с хули и обиди, а да се отнесем с респект, тогава може би ще очакваме едно по-бързо и защо не цялостно излекуване на нашето общество от тази болест".

Разделението показва, че българският народ е мислещ народ, каза още Евтимова и обясни:

"Крясъците са само мръсната пяна, която се появява в процесите на търсене на точно това измъкване от разделението. Механизмът да отделим мръсната пяна на крясъците е в самите нас, като се опитваме да се вслушваме в аргументите на отсрещната страна. Това е може би единственото лечение, единствената вярна пътека към намиране на изход от пропастта на разделението".

Според нея българският народ е способен да се пребори с разделението.

Връх е когато народът стане по-образован и се раздели с неграмотността си, категорична е обичаната писателка. По думите й истинският връх е способността на българските граждани да създават продукти и идеи и да ги осъществяват в България. Това са истинските върхове, които никакви политически лозунги не могат да засенчат, смята тя.

"Всеки трябва да постави своята изгода на последен план, а на първи план да постави нещата за България, в която хората ще могат да работят с пълни сили и ще могат да събират плодовете на своя труд и да ги предоставят на младото поколение и да са сигурни, че все по-малко лъжа, все по-малко корупция ще има на всяко нивот в нашия живот. Борбата с корупцията винаги е била като борба със заболяване. За да предотвратим злокачественото разпространяване на корупцията навсякъде, трябва да прибегнем към много драстични мерки и наказания към корумпираните лица. /.../ Мисля си, че днес вече се е родил този политик, който ще постави личната си изгода на възможно най-последен план в живота си. Неговото име ние ще произнасяме и него ние ще приветстваме".

3 март е безспорен исторически факт, посочи още писателката. Тя припомни, че през последната година датата предизвиква спорове и разногласия. Напоследък тази дата започва да ни разделя:

"В мислите на някои хора се създава мост, свърващ Путин днес с Русия от 1878 г.".

Във войната от 1878 г. обаче са участвали и украинци, и финландци, и сърби, и румънци за нашето героично опълчение:

"Не сме очаквали да ни падне свободата в ръцете като ябълка, а напротив - нашият път към свободата е започнал още през 1762 г., когато Паисий е написал своята "История Славянобългарска" и поставя началото на Българското Възраждане. След това започва нашата освободителна борба, което показва, че ние не сме едно заспало племе, хора, отпуснали се в робската люлка. Българите активно сме се включвали и сме се борили за нашата свобода".

Това, което може и трябва да ни обедини, е мисълта за националното ни възраждане и нашата готовност днес да се борим за нов български ренесанс в бъдеще, да не губим гордостта си от Съединението, подчерта Здравка Евтимова.