Изложба живопис на Свилен Стефанов в галерия Дебют 15.01 | 10:37

Галерия Дебют продължава представянето на бивши възпитаници на Художествената гимназия. Началото е поставено през 2006 г. с изложба и уъркшоп "Техники върху хартия" на Николай Панайотов. След Свилен Блажев, Ангел Станев, Румен Гашаров, Любомир Савинов, Иван Нинов, Иван Русев, Ивайло Мирчев, Йордан Парушев, Станислав Памукчиев, учениците от НУИИ "Илия Петров" ще се срещнат със Свилен Стефанов.

"Това, което могат да правят картините на Свилен тук, е да свидетелстват за неврозата, която е нашата действителност’, по думите на Адолф Готлиб. Правят го в качеството на образи, представящи индивидуално преживяване на тази действителност, формулирано и интензифицирано със средствата на живописта, и така споделено като опит със зрителя, предлагайки му възможност в общуване с картината да проясни собствените си преживявания на същата действителност като нов опит и разбиране. Тези картини са нови и различни, защото новият опит изисква нов израз, както посочва Джон Дюи. Те са изразителни, експресивни, но не са наивно експресионистични – не се ограничават до това да въплътят себеизразяването на автора и да ни убедят в неговата забележителност.(Не че Свилен не е забележителна личност – просто не е така суетен.) Картините тук дават възможност на зрителя да изпита собствената си забележителност в общуването с тях. Защо романтиците ‘погребват концептуалисти’ с такова съчувствие? Къде води пространството на ‘псевдогеометричната абстракция’?

Кое може да е по-сладко от ‘резен диня’? Как се справяме с ‘вълците, преминаващи Дунав’? Това не е конспект от въпроси за изпит. Просто напомняне, че както всяка добра съвременна живопис, тези картини съдържат въпроси – изпитвайки ги във визуалното си и интелектуално възприятие, общувайки с тях, вие можете да намерите отговори за себе си и отношенията ви с променящия се свят.

Впечатляваща е широтата на периметъра, в който с тези картини Свилен използва възможностите на кавалетната картина като формати и жанрове да създаде условия на такова общуване. Тук има и композиционно разнообразие, и сложни цветови хармонии, и добре темперирано боравене с живописната материя в следата от четката – от сочната мазка до прозрачните цветни воали, разкриващи зърната на платното, от блясъка на акцента до заглъхващата матовост на цветни зони. В премереното съчетание на живописна култура с непринудеността на жеста живописта на Свилен тук бележи сходство с подхода на автори като Зигмар Полке и Мартин Кипенбергер. Тази хуманистична ирония (съмнявам се в продуктивността на хуманизма в изкуството днес без човечността на иронията) не се обрича на пластическа аскетичност, но с непринудеността на жеста и не настоява на мощта на пластическото в степен, в която преднамерената сериозност и авторитетността на художническия изказ би ограничила свободата за проникване на зрителя в ‘подгъвите’ на образа, възможността ни като зрители да бъдем съучастници в производството на произведението, правейки своите догадки и повече или по-малко образовани предположения.

Накрая ще кажа нещо скандално за тази живопис – тя носи специфична красота. Нейната красота не е лесна - за лесната красота има разработен софтуер и той се усъвършенства. Картините на Свилен са хардуер – хардуер за упражняване на сетивното, емоционално и интелектуално възприятие. Не се смущавайте, ако се почувствате привлечени или предизвикани от някоя от тях, да приемете предизвикателството да работите с нея. Това общуване може да е възнаграждаващо."