Изпреварваме Париж и Лондон не с какво да е, а с канализация 17.04 | 21:33

Директорът на Преславския музей съобщи вчера (16 април), че в старопрестолния град е открит водопровод от Х век, т.е. от времето, когато цар Симеон изгражда новата столица. Тази находка и слабото ѝ отразяване в медийното пространство предизвика вълнение и последващ коментар от страна на директора на НИМ Божидар Димитров. 

"Нито в Лондон, нито в Париж през средните векове е имало канализация. Ако бяха открити кило-две златни накити или златни съдове за пиене, находката щеше да бъде представена с огромна снимка на първа страница на всички вестници и с репортаж за нея щяха да започват новините в праймтайма на всички телевизии. За съжаление през последните 10-20 години белег за успех в археологията стана откриването на златно съкровище", отбеляза той. 

По думите на българския историк най-висш белег за цивилизацията на един народ (освен писмеността) е наличието на канализация за пресни и отточни води. "Колегата от Преслав е прав, че през Средновековието в Европа няма такива неща. Канализационни инфраструктури има само във Византия и България", отсече той. 

Не липсват и неоспорими исторически факти за това – сведения – и писмени, и археологически има в изобилие. Един надпис от 837 г., намерен в Плиска, свидетелства, че кавкан Исбул е построил със свои средства водопровод, увенчан с чешма в центъра на столицата, "за да пият българите".

Водопроводите в Созопол са три, а има и отточна канализация, заустена в морето, както е и днес. Подобни инфраструктури са открити и в почти всички български средновековни градове. Средновековните българи не само пият прясна вода и отвеждат отточните води в безопасни за здравето си места, но се и къпят.

"Освен в 200 крепости, в които се къпем и днес - Хисар, Кюстендил, София и Бургас други бани откриваме навсякъде другаде. Само преди три дни археологът Иван Христов съобщи, че е открил отлично запазена баня с подово парно отопление в малка планинска крепост в Троянския Балкан. Отново нула внимание от страна на медиите", възмущава се Димитров. 

И с това следва да се хвалим по света, а не само със златото. Наличието на инфраструктури за пресни и отточни води не е само любопитен детайл от нашето минало. То е имало далече отиващи последствия за здравето на българите, за физическите им възможности и дори за имунитета им. Всички европейски средновековни автори отбелязват, че българите са по-здрави, по-високи и по-малко боледуват от европейците между VІІ и ХVІІ век.

Фактът, че българските земи не познават средновековните чумни и холерни епидемии в този мащаб, в който се проявяват в Европа, също се дължи на този факт. Две трети от населението на Европа измира при появата на чумата и холерата – у нас умират само отделни хора. 

"Затова созополският кмет Панайот Рейзи се похвали наскоро в едно интервю, че видял в "British Museum" глинена тръба от античния тръбопровод на града с надпис "тръба от най-стария водопровод в Европа". Едва ли е най-старият – в Атина сигурно е имало водопровод стотина години по-рано, но все пак. Хората знаят кое е ценно като висш цивилизационнен белег. Време е и ние да започнем да се оценяваме не само по блясъка на златото", отсече директорът на НИМ Божидар Димитров.