Истинската история на вампирите 26.04 | 15:41

Дебора Хайд е главен редактор на списание The Skeptic. Тя пише за паранормални явления от близо 20 години и изследва различни суеверия и паранормални твърдения. Автор е на блога Jourdemayne, където споделя информация за историята и характера на паранормалните явления и причината вярванията в тях да са толкова разпространени.

Дебора говори по тези теми около два пъти на месец, на събития от различен калибър като Skeptics in the Pub, QED и др.

По време на научния форум Ratio, с медийното партньорство на iNews, и който ще се случи на 27 април в Младежкия театър в София, Дебора ще говори за вампирите – донякъде нетипичен въпрос за научно събитие.

Авторката обаче използва всички способи на рационалното мислене и научния метод при разглеждане на темата: тя борави с исторически данни за зараждането и развитието на този мит, както и елементи от психологията и социалната психология, за да обясни защо хората са склонни да вярват в него.

Именно за вампирите си поговорихме дни преди супер интересната ѝ лекция. Има ли ги наистина, откъде идват и защо светът е луд по вампира Едуард ще разберете точно сега:

- Защо избрахте точно вампирите като предмет на вашата лекция на Ratio 2013?

- Темата ми е за зловредните влияния – защо хората вярват в опасни свръхестествени сили. Не можете да срещнете нещо по-опасно от един вампир! Обичам фолклора и историите, свързани с легендите за вампирите и форумът е една чудесна възможност да говоря по темата и то на земя, където са се появили изначално.

- Добре известен факт е, че произходът на митовете за вампирите са се зародили именно на Балканите, по-специално в Румъния – така ли е наистина?

- Вампирът е балканска и гръцка легенда. По света има легенди за много свръхестествени изпиващи живота фолклорни същества, но тази част от Европа има специфични вярвания и е измислила думата, която е станала толкова популярна, че хората са започнали да я ползват за какво ли не. Прилепите вампири например, живеят е Южна Америка и не са "открити" от Запада, докато на Балканите не се е зародила и развила вярата за вампирите.

- Вярно ли е, че думата "вампир" има български корени?

- Лингвистът Ян Перковски казва, че "никои от славянските етимологични речници не предлага задоволително обяснение за произхода на думата".

Но терминът "вампир" е използван в България, както и руският ѝ еквивалент "Упир" (зъл дух, кръвопиец) и полския "упиор". Хората са се опитали да открият корените на думата от глагола "пия", но връзката не е доказана научно.

- Бихте ли обяснили главните разлики в образа на вампирите от Източна и Западна Европа?

- Източноевропейските вампири са същински кошмар – гротески трупове, които се въздигат, за да досаждат, а понякога да убиват живите или добитъка им.

Тези истории са съществували векове преди да си проправят път на Запад през XVII в. Западна Европа харесала злокобния адреналин, който предизвиквали приказките от този жанр и превърнали вампирите в литературни архитипи, които били доста по-различни от фолклорните им братовчеди. Литературните вампири (като Дракула и Граф Орлок) често са асоциирани с напаст, както и балканските фолклорни вампири. Но идеята за атрактивен, сексапилен, аристократичен самотник, се появява по-скоро като определен романистки мотив.

- Понастоящем вампирите са любима тема на съвременната попкултура. Защо?

- Смятам, че този архитип е много адаптивен. Може да имаш вампир тип "отблъскващ демон" като Граф Оркок в "Носферату" (1922 г), или сексапилен градски хищник като Джери Дандридж в "Нощта на ужасите" (2011 г). Вампирите биха могли да се използват като метафора на толкова много неща, включително на сексуалността. Затова мисля, че именно тяхната адаптивност им служи добре за оцеляването им в изкуството.

- Изучавате паранормалните феномени от почти 20 години. Попадали ли сте на нещо нетипично действително и можете ли да разкажете някой по-интересен случай по време на изследванията си?

- Със сигурност мога да кажа едно – нито едно от тези създания не е реално – поне до този момент не съм срещнала такова! Но смятам, че вярата в тях ни дава очарователен поглед върху човешките социални и когнитивни навици. Хората се завръщат към фолклорните легенди отново и отново, значи те би трябвало да рефлектират по някакъв начин върху преживяванията ни, нали? На своя сайт съм качила един видео репортаж, разследващ една фолклорна легенда на Роуд Айлънд от XIX в., който правих с огромно удоволствие. Аз и екипът ми посетихме засегнатите от нея райони. Получихме възможност да се докоснем до места, на които битува една доста абстрактна представа за живота.

- Защо действително хората вярват в паранормалното толкова горещо?

- Има огромен раздел от философията, който се занимава с това защо хората виждат неща, които ги няма. Накратко обаче, ние имаме логично, изчисляващо и рационално съзнание от една страна и бързо, импулсивно подсъзнание от друга. Подсъзнателните процеси ни подготвят за оцеляване – за способността да правим светкавични решения, които, на средна основа, биха могли да се категоризират като добри. Цената, която плащаме за тях обаче е това, че те невинаги са толкова точни.

Исторически погледнато, би могла да се направи връзка между фолклорните зли сили и епохите, наситени на войни, епидемии и преждевременна смърт. Където и да говоря, винаги напомням на публиката колко различен е бил животът на нашите предци от нашият собствен. Те са били доста по-уязвими на болести и на непредвидим лош късмет – точно това виждаме, скрито зад фолклорните легенди.

- Не смятате ли, че светът ще се превърне в едно много по-сиво и скучно място, ако всичко, в което вярваме се окаже фалшиво – легендите, фолклорните митове, традициите, молитвите, дори Господ?

- Наскоро посетих лекция на физика Лоурънс Краус, който говори за вселената. Не мога да кажа, че я разбрах напълно, но бях изпълнена с възхищение от сложността и красотата ѝ. Не бих могла да си представя как човек би могъл да изчерпи възхищението и удивлението си от света, ако не мисли широко.

Митовете и легендите са страхотни истории, измислени, така че да създават определени усещания у човешките същества, затова не смятам за нужно да ги затрием, само защото не вярваме, че са истина. Все още четем басните на Езоп, нали така? Лично аз, обожавам да гледам филми на ужасите... и не смятам, че трябва да им вярвам, за да им се наслаждавам.

- В какво вярвате Вие?

- Вярвам в човешкото качество да можем да обичаме, да бъдем мили, да бъдем смъртоностни и лоши. Историята показва, че когато обстоятелствата са стабилни, ние имаме по-голям избор кое състояние да изберем. Времената на болести и икономически катаклизи изкарват най-лошото у човека.