Как литературата може руши окови 26.10 | 11:33

Най-новият бестселър, който достига до родния пазар, носи провокативното заглавие "Да четеш Лолита в Техеран". Книгата се задържа в списъка с най-продавани четива на New York Times повече от 100 седмици и убедително печели адмирациите не само на критиката и на публиката.

"Да четеш Лолита в Техеран" е мемоар  от иранската писателка Азар Нафизи. В него на фона на идеологическата цензура в Иран една преподавателка по литература се опитва да извоюва правото си на свобода и себеизразяване. Може да се каже, че това е автобиографична книга за живота на авторката. Тя разказва за смутните години от края на 70-те след Иранската революция, чак до края на 90-те, когато решава да напусне родината си и да емигрира в САЩ.

Почитателите на книгите получават шанса да се срещнат със смелостта и изключителната сила на човешкия дух, когато е окован от обстоятелствата. Книгата на Нафизи преплита литература и реалност, защото само във въображението човек може да бъде напълно свободен. Разказът ѝ е разделен на четири части, всяка именувана на велик автор или роман – "Лолита", "Гетсби", "Джеймс" и "Остин", обрисуващи картина на една нация, на която ѝ е забранено да мечтае.

Всеки четвъртък университетската преподавателка Азар Нафизи събира тайно в дома си свои студентки по литература, за да обсъждат това, което Ислямска република Иран не им позволява – западни произведения, чието съдържание е считано за морално деградиращо, а именно "Лолита" на Набоков, "Великият Гетсби" на Ф. С. Фицджералд, "Дейзи Милър" на Хенри Джеймс и " Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин. Някъде там, сред радикалните ислямисти, взели контрол над академичните среди, и страха от жестоките нови правила, Нафизи превръща къщата си в пристан за мечтите и безграничността на въображението за себе си и своите ученички. Книгата повдига важни въпроси за личното и творческото оцеляване в среда, която те отхвърля, и за осем жени, които използват литературата като щит срещу опасностите вън, на улицата. 

Преводачът на "Да четеш Лолита в Техеран" Ваня Томова ("Богат, беден", "Просяк, крадец")  споделя: "Като използва романите на Набоков, Фицджералд, Джеймс и Остин, писатели класици с независимо, самостоятелно мислене и безгранично въображение, Азар Нафизи учи студентите си не само как да осмислят реалността на иранската тоталитарна държава, но и да открият една друга реалност – на самите себе си, на собствената си уникална индивидуалност". Именно контраста между красотата на въображението и наложената цензура е изобразил и художникът на корицата Дамян Дамянов. 

Когато реалността е непоносима, често търсим утеха в бягството, а литературата ни предлага неповторима възможност да се потопим в различен пейзаж, замествайки затвореното пространство с отворено. Но когато достъпът до книги е забранен, както е в Ислямска република Иран, нуждата от истинност, която един роман дава, е въпрос на оцеляване.