Камен Калев отказа наградата "Златен век" от МК 30.10 | 20:15

По традиция в навечерието на Деня на народните будители - 1 ноември, Министерството на културата отличи 36 творци, артисти, читалищни и научни дейци за техния принос в развитието на българската култура и духовност с награда "Златен век". Един от отличените обаче бойкотира церемонията в галерия "Средец" и веднага след края й внесе в приемната на ведомството кратка декларация, в която обяснява мотивите за отказа. Това е режисьорът Камен Калев, известен с филмите "Източни пиеси", "Островът", "С лице надолу", "Февруари".

"Отказът ми от наградата е форма на протест срещу настоящото политическо управление на държавата, чиито формални и неформални ръководители не зачитат върховенството на закона и застрашават демокрацията в страната ни", мотивира той отказа си от държавното отличие. Калев подчерта пред "Сега", че причина за решението му не са конкретно личността на министър Мариан Бачев и събитията около него от последните дни.

Самият Бачев направи доста иронично изказване на церемонията предвид вихрещия се от седмица скандал, в който е замесена неговата детска театрална школа "Аркадия Фюжън Арт". "Неслучайно от много години работя с деца, защото знам, че в образованието на тези деца, когато им посееш зрънцето на любовта към изкуството и към това да уплътняват свободното си време по разумен начин, се крие пътят към изграждането на смислени хора, които имат друг поглед върху живота си. Те са облагодетелствани, защото имат сетивата за добавената стойност, която получават от културата", каза културният министър. По-рано министърът заяви пред журналисти, че не знае за проблем с помещението, използвано от театралната школа в Народно читалище "Николай Хайтов - 1936” в столичния квартал "Изгрев".

Сред 35-те носители на "Златен век", които без протести приеха наградата, са директорът на Регионалния исторически музей - Русе проф. Николай Ненов, актьорът Руси Чанев и певицата Йорданка Христова. Те получават най-високата степен "огърлие".

"Златен век" - звезда получиха арх. Стефан Стайнов, пианистът проф. Иван Дреников, балетният артист и педагог Бойко Неделчев, оперната певица Веселина Кацарова, писателят и публицист Весела Люцканова Иванова и писателката Здравка Евтимова.

С почетен знак печат на Цар Симеон Велики - златен, са удостоени генералният директор на БТА Кирил Вълчев, филмовият режисьор Владимир Краев, сценаристът проф. д-р Марин Дамянов, режисьорът и сценарист Пантелей Цанков, дългогодишният директор на "Държавен куклен театър" - Бургас Христина Арсенова-Андреева, журналистът и кинодраматург Зелма Алмалех, актрисата Янина Кашева, инж. Ангел Ангелов, изследователят и автор Неда Антонова и основателят на "Двора на Кирилицата" в Плиска - Карен Алексанян.

С печат Цар Симеон Велики - сребърен, грамота и парична награда са отличени режисьорът, художник и аниматор Велислав Казаков, сценаристът доц. д-р Невелина Попова, заместник-директорът на Регионална народна библиотека "П. Р. Славейков" - Велико Търново д-р Иван Ангелов, сценаристът, режисьор и бивш ректор на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев и писателят Христо Славов. Именно тази степен на отличието трябваше да получи и Камен Калев.

Плакет "Принос в развитие на културата" получиха директорът на Националния археологически институт с музей при БАН доц. д-р Христо Попов, ръководителят на школа за класически и модерен танц Вероника Братанова-Димитрова, продуцентът и художник Весела Данчева-Богданова, писателката и поетеса Мария Пеева, Ансамбъл за народни песни "Китна Тракия" при НЧ "Тракия 2008" в гр. Хасково, авторът на сборници с разкази и новели проф. Банко Банков, чл.-кор. проф. Владко Панайотов, поетът и журналист Венко Евтимов, поетесата Маргарита Петкова, филологът доц. Петър Хаджинаков и писателката и белетрист Албена Фурнаджиева.

АНАЛОГИЧЕН СЛУЧАЙ

Преди 8 години награда "Златен век" от Вежди Рашидов отказа да приеме писателят и драматург Стефан Цанев. Неговият мотив бе, че сред наградените с най-високото отличие на Министерство на културата е и Димитър Иванов, последният началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС, известен още под прякора "Митю Гестапото", припомня СЕГА.

КОИ СА НАГРАДЕНИТЕ:

Снимка: МК

С награда на Министерството на културата за изключителен принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и по повод 1 ноември – Ден на народните будители "Златен век" – огърлие и грамота са отличени:

· Проф. Николай Ненов – директор на Регионален исторически музей – Русе; той е отличен и за достойното представяне на страната ни в рамките на световната организация ЮНЕСКО.

· Руси Чанев – обичан актьор, адаптирал романа на Иван Вазов "Под игото" за българчетата по света.

· Йорданка Христова – емблематична фигура на българската естрада, с над шест десетилетия на сцената, чийто глас и харизма носят духа на България по света; наградена за своя безспорен принос към българската култура и за утвърждаването на националното ни изкуство на международната сцена.

С награда на Министерство на културата за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и по повод 1 ноември – Ден на народните будители – "Златен век" – звезда и грамота са наградени:

· Арх. Стефан Стайнов – водещ български архитект, известен със своя принос към развитието на пространственото планиране и урбанизма. Тази година той навърши достолепните 90 години.

· Проф. Иван Дреников – пианист с международен авторитет, добре познат на публиката в Европа и света. През месец декември проф. Дреников ще отбележи своята 80-годишнина.

· Бойко Неделчев – утвърден български балетен артист и педагог, работил с таланти от няколко поколения, бил е на ръководни длъжности във водещи културни институти, а също така е работил и в Министерството на културата.

Веселина Кацарова – световно призната оперна певица, посланик на българското оперно изкуство по света. Артистичен директор на Държавна опера – Стара Загора. Тя е носителка на най-престижните световни музикални награди, към които добавя и "Златен век" – звезда.

· Весела Люцканова Иванова – писател, публицист, издател и редактор с множество отличия, включително и от Министерството на културата. Тази година празнува своята 90-годишнина.

· Здравка Евтимова – изтъкната българска писателка и преводач, чиито кратки разкази са публикувани в десетки страни по света и я утвърждават като един от най-ярките представители на съвременната българска литература. Носителка на множество национални и международни отличия, сред които наградата "Христо Г. Данов" за цялостен принос към българската духовност. Нейният разказ "Твоят ред е" е сред десетте наградени творби в световния конкурс "Утопия 2005" във Франция, а други нейни произведения са включени в учебници по английски език в Дания. През 2021 г. е избрана за любим български автор в националното гласуване на Българската национална телевизия – признание за нейната сила да вдъхновява и обединява чрез словото.

С почетен знак за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и по повод 1 ноември – Ден на народните будители – "Златен век" – печат на Цар Симеон Велики – златен и грамота са наградени:

· Владимир Краев – филмов режисьор, реализирал редица игрални и документални филми, отличавани на международни форуми. Тази година чества 80-ия си юбилей.

· Проф. д-р Марин Дамянов – сценарист, редактор, писател и педагог. Новите кино драматурзи се учат от него, а филмите му са спечелили награди на множество национални и международни кино форуми.

· Пантелей Цанков – режисьор и сценарист на документални филми. Документалните му филми са отличавани многократно, а тази година чества и своя 80-и юбилей.

· Христина Арсенова-Андреева – Над 30 години е директор на Държавен куклен театър – Бургас; благодарение на нея театърът е много активен и зад граница. Тя е сред основателите на Международния куклен фестивал на открито "Дни на куклите".

· Зелма Алмалех – журналист и кинодраматург с богат професионален опит в телевизията, в печатните и в електронните медии, както и в документалното кино. Филмът ѝ "Присъдата. Вината" получава специална награда на международния филмов фестивал "Карлови Вари". Заедно със Стефан Джамбазов тя е създател и основател на "Въпреки.com" – онлайн платформата за култура, изкуство и общество.

· Янина Кашева – една от най-ярките звезди в българското кино. В своята десетилетна актьорска кариера тя оставя незаличима следа в киното и телевизията. Незабравими са филмите с нейно участие – "Всичко е любов", "Подслон", "Балонът", "Откраднат живот".

· Инж. Ангел Ангелов - един от най-дългогодишните самодейци в читалището в гр. Смолян. Повече от 77 години активно участва в различни форми в художествената самодейност. През настоящата година отбелязва 90-годишния си юбилей.

· Неда Антонова е сред най-четените изследователи и автори на книги на историческа тематика в България. Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски език. Носителка е на редица литературни отличия.

· Кирил Вълчев – вдъхновяващ пример за съчетание на знание, визия и отдаденост на обществения интерес; юрист и журналист с ярък принос в утвърждаването на свободното слово и културната идентичност на България. Като генерален директор на Българската телеграфна агенция той развива съвременен модел на национална медия, а с инициираното от него създаване на изцяло българския шрифт "ЛИК", който се използва и от Министерството на културата, оставя траен знак в културното пространство и дигиталното наследство на страната ни.

· Карен Алексанян – известен с основаването на "Двора на Кирилицата" в град Плиска – единственият в света музей, изцяло посветен на българската азбука, създаден от него със собствени средства.

С почетен знак за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и по повод 1 ноември – Ден на народните будители – "Златен век" – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и грамота са наградени:

· Велислав Казаков – режисьор, художник и аниматор, завършил първия випуск на специалност "Анимационна режисура" В НАТФИЗ "Кр. Сарафов", създател на емблематични за българската анимация филми, награждавани многократно на национални и международни форуми. През 2025 г. навършва 70 години.

· Камен Калев – изтъкнат български филмов режисьор, носител на множество национални и международни отличия за късометражни и пълнометражни игрални филми; публиката го харесва заради умението му чрез филмите си да отразява житейските драми на деня с професионализъм, модерен подход и изтънчен художествен вкус. Тази година чества 50-годишен юбилей.

· доц. д-р Невелина Попова – талантлив сценарист с ярко присъствие в българското кино. По нейни текстове са създадени редица стойностни филми като "Отражения", "Приземяване", "Другият наш възможен живот", "Чуй звездите" и много други. През 2025 г. чества 70-годишния си юбилей.

· д-р Иван Ангелов – заместник-директор на Регионална народна библиотека "П. Р. Славейков" – Велико Търново.

· Проф. Любомир Халачев – сценарист и режисьор на повече от 100 документални филма, доктор по изкуствознание, преподавател и бивш ректор на НАТФИЗ, автор на романи и сборници с разкази, на сборници с есета и статии. Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели и на Обществения съвет на БНТ. Чества 75-годишен юбилей през тази година.

· Христо Славов – автор на сборници с разкази и новели, съставител и издател на 10-томна поредица "Златен ключ на класическата българска художествена литература от IX до XX век". Създател е на CD с повече от 25 хиляди страници класическа българска литература, който е включен в световната виртуална библиотека по линия на ЮНЕСКО. Носител на Вазовата награда за литература.

С Плакет "Принос в развитие на културата" и грамота за значим принос за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и по повод 1 ноември – Ден на народните будители са наградени:

· доц. д-р Христо Попов – директор на Национален археологически институт с музей при БАН. Изтъкнат учен и изследовател с принос към проучването, опазването и популяризирането на археологическото наследство на България, отличен за своята дългогодишна научна и обществена дейност в утвърждаването на България като значим център на археологията.

· Вероника Братанова-Димитрова – ръководител на школа за класически и модерен танц с дългогодишен принос към развитието и популяризирането на танцовото изкуство, каkmo и за цялостната ù ангажираност с художественото възпитание на деца и младежи в България.

· Весела Данчева–Богданова – като продуцент, художник и режисьор е създала редица емблематични за новата българска анимация филми, сериали и проекти. Общият брой на наградите на реализираните филми е над 65. Някои от филмите и копродукциите са успешно продадени на водещи европейски телевизии. Тази година г-жа Богданова отбелязва 50-годишния си юбилей.

· Мария Пеева – тя е писател и поет, и сценарист, продуцент и редактор на много филми. Като редактор, а по-късно и като продуцент от страна на БНТ, участва в реализацията от самото начало до излизането на филма на екран, носи отговорност пред Художествения съвет за качествата на филма и пред Финансовия съвет за финансовите рамки на бюджета. Автор на многобройни публикации в периодичния печат, на сценарии за телевизионни предавания, драматизации и есеистични текстове. През 2010 г. излиза книгата ѝ със стихове и разкази "Наопаки".

· Ансамбъл за народни песни и танци "Китна Тракия" при НЧ "Тракия 2008", гр. Хасково - уникален самодеен състав с танцови, певчески и оркестрови формации, лауреат на множество национални и международни награди, съхраняващ и популяризиращ тракийските и българските традиции.

· Проф. Банко Банков – той е автор на сборници с разкази, новели, повести, киносценарии, романи и произведения за деца. Негови пиеси са поставяни в театрите из цялата страна. Бил е член-основател на литературния кръжок "Димчо Дебелянов" към Студентския дом в София, референт на секция "Театрална" и кино драматургия в писателския съюз. Дългогодишен член на Съюза на българските писатели.

· Чл.-кор. проф. Владко Панайотов – писател, учен, общественик и музикант. Автор на над 45 научни книги, монографии и сборници, както и на 6 художествени книги. Изключителен е приносът му в борбата с климатичните промени, областта на екологията, устойчивото развитие и зелените технологии.

· Венко Евтимов – български поет, журналист, издател и драматург. Автор е на повече от 10 стихосбирки, пиеси, сценарии и мюзикъли. Редактор е на един от първите независими вестници в България. Преводи на неговите творби има на много езици.

· Маргарита Петкова – една от най-известните поетеси, автор на повече от 25 стихосбирки. Тя е и преводач. По нейни стихове са създадени десетки песни, любими на поколения българи, превърнали се в част от живота им. Нейни произведения са превеждани на почти всички европейски езици, включително на норвежки и шведски.

· Доц. Петър Хаджинаков – филолог, преподавател по литература, автор на повече от 15 сборника с литературна критика, статии с етюди с историко-културна, философска и религиозна тематика. Има написани 6 художествени книги, научни публикации и рецензии в областта на художествената литература.

· Албена Фурнаджиева – писател, белетрист, филолог и юрист. Нейни творби са превеждани на чужди езици, а книгите й със стихове радват отскоро и читателите на аудио и електронни книги. Отличена е с трета награда на Националния литературен конкурс "В полите на Витоша".