Любен Кънев: Влязох в затвора, за да видя как се случват нещата 24.09 | 14:25

Когато го погледнете, неминуемо ще го свържете с популярния сериал по БНТ1 "Под прикритие". Именно образът на инспектор Тодор направи актьора Любен Кънев разпознаваем и известен сред българските зрители. Той обаче не разчита само на тази роля, а работи здраво, за да покаже какво точно означава актьорската професия. В интервю за Div.bg Кънев говори не само за предстоящото му ново представление "Аквариумни хора", заради което доброволно влезе зад решетките, но и за наболели теми като оставката на Александър Морфов като директор на Народния театър, съдбата на популярните водещи от родния телевизионен екран и компромисите, които всеки, който смее да нарича себе си актьор, прави.

Прекарал си известно време в истински затвор, за да подготвиш новия си проект "Аквариумни хора". Какво чисто човешки ти даде това изживяване?

Защо никой не ме пита какво ми взе?

Добре, какво ти взе?

(смее се) Взе ми 13 дни от живота, които пък аз дадох съзнавано в името на това да продължавам да си отстоявам принципите как да се подготви една роля, как да се доближиш максимално до реалността, в която персонажът ти живее и диша. Взе ми няколко черни косъма от главата и ми даде бели. Там си затвърдих едно убеждение, че човек може да постигне само това, което поиска и то само ако вярва и действа в посоката на желанието си. Ако не поискаш нещо, не можеш да го постигнеш. Аз бях там сред едни хора, които са като теб и мен, само че повечето от тях са живели в едни други среди и пространства като деца. Оттам им се определя следващият живот като тийнейджъри. Някои от тях са много сериозни престъпници, които сега обаче имат възможност да поискат да се променят. Видях, че част от тези хора няма да се променят, защото не искат, но други са решили да го направят.

Обществото ли трябва да им помогне?

Мисля, че трябва да се погрижим за всички подрастващи, а не само за тези, които са в къщите ни, защото после ще е късно. После ще търсим вината отново в тях, в престъпниците. Повечето хора с присъди в Бойчиновския затвор, преди да влязат там, са били може би в гетото. Като им свърши присъдата, може би пак ще отидат там. А в гетото няма кой да им помогне и вероятността да тръгнат по същия грешен път е 99%. Когато вратата на затвора се тръшне зад тях, те не знаят къде да отидат. А често няма и при кого. Няма и как. Не знаят накъде да тръгнат, да не говорим, че този затвор е на място, от което трябва да хванеш влак, за да отидеш където и да е. Как да хванеш влака с 10 стотинки? А как се ходи до гарата без обувки? Някой ще каже, че не съм нормален, защото това са престъпници, какво ти пука. И би казал "те са си виновни - нашите деца нямат обувки, за тях ли да мислим". Трябва да ги отпишем от света ли? "Аквариумни хора" има една основна задача - да накара хората да се замислят и за тези човешки същества, защото после те ще са в едно общество с техните деца и е хубаво да ги запознаят отрано с тях. Хубаво е да ги интегрираме, докато са още в затвора. Имам партньори в лицето на самия затвор, както и на Министерството на правосъдието и вярвам, че усилията ни ще имат резултат.

Винаги ли подхождаш по този начин, за да се подготвиш за роля - с тотално потапяне в образа?

Да, винаги. В противен случай може да я изиграе всеки. Аз не съм всеки, аз съм Любен Кънев. Радвам се, че ми зададе този въпрос всъщност, защото в България много-много не се коментира актьорският процес. Говори се за това кой с кого спи, кой с кого ходи на море, но не и как е подготвил ролята си. И има една проста причина за това. Не си ли забелязала, че повечето актьори са едни и същи във всяка следваща роля и вие журналистите няма какво толкова да попитате за актьорския им процес?

Разкажи за самата постановка "Аквариумни хора" и кога можем да я гледаме?

Това е текст, който аз съм написал. Става въпрос за един психотерапевт, който работи в затвор като социален работник. Той се грижи за затворниците. Затова влязох там – да видя как се случват нещата. Избрах Бойчиновския затвор за непълнолетни, за да се вгледам в подрастващите лишени от свобода - трябваше да се докосна, да видя, да пипна материята. Аз ще го играя този психотерапевт, не мога да си позволявам да импровизирам на такива сериозни теми. Лични истории няма, това е художествена измислица, базирана върху жива реалност и моя поглед върху нещата. В затвора заснех необходимите ми видеа с истински затворници – това е много важна мултимедия в "Аквариумни хора". С тях направих десет дни уъркшоп по тяхно желание. Първия път, когато отидох, изиграх "STOP - Дяволът се призна за виновен". Те казаха ела пак, обещах им и го обвързах с нов спектакъл. Гледах да съм полезен за тях, за себе си, за проекта. Важно е той да се случи, понеже е мой втори опит за самостоятелна работа, което е важно за пътя ми. Премиерата ще е в София в края на ноември.

Александър Морфов подаде преди дни оставка като директор на Народния театър. Като цяло непрекъснато се говори как държавните театри са в тежко финансово състояние. Какво е спасението за тях? Всеки сам да се оправя ли?

Аз първо мога да те питам къде са държавните театри. Те просто се водят държавни. Държавните театри отдавна са в ръцете на селски лордове. Падението им настъпи, защото щом и Народният тетър продава билети по 5 лева, за да си вземе субсидийката, ужас, срамота! И стига с този Народен театър - той отдавна е разорана нива и не е народен!

Относно Морфов ли, който преди няколко месеца стана директор и то по собствено желание? Ами, ако е знаел къде попада, защо се е съгласил? А той е знаел. Надали преди няколко месеца не е разбирал за какво става въпрос. Не сме деца вече и мотивите му за оставка като цяло са наивни, детски. Той е човек, който застава начело на театъра, от който идва. Според мен тук си проличава дали имаш идеи, дали знаеш къде отиваш, дали знаеш каква е средата около теб и би трябвало с тази среда да можеш да се бориш и да си подготвен за нея. Няма как след няколко месеца да я наричаш чалга среда, защото това е още по-наивно и според мен не е така. Театралната гилдия съсипа театрите, защото е гладна и няма достойнство. Няма лице, няма единомислие, няма мечти. И десетина режисьори продължават да си взимат многохилядните хонорари, докато актьорите гладуват. Това е трагедия. Така не става. Морфов не може с лека ръка да казва ти си такъв, ти си онакъв. Щом се е хванал на това хоро, означава, че може би и той е част от тази среда, която самият той нарече чалга правителство. Много евтино изказване. Жалко, че той е режисьор на "Хъшове". Преди исках да работя с него, а сега дори не искам да го познавам. С тези си действия той вече е далече от хъшовете. Много далече.

Прочете цялото интервю с Любен Кънев само в Div.bg.