Магията да снимаш кино в Истанбул 17.01 | 11:11

За да отбележим началото на започващия днес (17 януари) в София кинофестивал "Цветята на Корана", който в тазгодишното си издание поставя акцент върху Истанбул, разговаряме с немския режисьор Михаел Хел, чийто филм "Пресечна точка: Истанбул” ще бъде представен за първи път в България именно в рамките на фестивала.

Хел е млад режисьор, реализирал няколко късометражни филма. "Пресечна точка: Истанбул” е първият му пълнометражен филм, заснет през 2008 г. и окончателно завършен през 2010 г.

Ето какво сподели режисьорът пред iNews за вдъхновението си да снима филм именно за Истанбул, за впечатленията си от космополитния град не само в качеството му на туристическа дестинация, както и за наблюденията си върху манталитета на съседите ни, които звучат актуално и за нас.

Вашият филм "Пресечна точка: Истанбул” ще бъде представен в рамките на фестивала "Цветята на Корана” в София. Какво означава за вас това и какво ви подтикна да започне своето филмово пътешествие из културната столица на Турция?

- Страхотно е, че филмът ще бъде показан в София в рамките на филмовия фестивал "Цветята на Корана”, защото до момента въобще не е показван в България. Благодарение на тази възможност той може да достигне и до българите, което е чудесно! Много се вълнувам какви ще бъдат реакциите!

Поводът да направя този филм стана срещата ми с един баща от кюрдски произход в Турция през 2006 г. Станахме приятели и го посетих в Истанбул през декември 2007 г. Тогава видях Истанбул за първи път и бях много впечатлен и погълнат от града и енергията му. Така че реших да направя филм за хората там, за начина, по който мислят, както и за ромите в метрополиса, който да бъде един по-различен документален филм от тези, които можем да видим по германските телевизии, които показват предимно туристически места или известни събития. Исках да направя минималистичен филм, който иска да чуе идеите и мислите на хората и преди всичко исках да покажа хората, които обикновено не са във фокуса на документалните филми.

С какво ви изненада Истанбул и с какво ви отблъсна? Какво не знаят хората за Истанбул извън качеството му на световна туристическа дестинация?

- Позитивното в Истанбул е неговата разноликост. Винаги съм разбирал метрополиса като "огромно село”, защото всяка част от него е на практика различно общество, в което се живее по различен начин. Ако например си в Бейолу или Таксим, можеш да отидеш на бар или да слушаш жива музика, а ако се отдалечиш само на 5 километра – към Фатих, вече нямаш право да пиеш бира преди да се е свечерило, защото е по-религиозно място. Целият град може да предложи интересни места и хора.

Може би на моменти се почувствах отблъснат от тълпите хора по търговския булевард "Истиклял” в Таксим, защото в един момент буквално се усещаш стресиран от множеството, което те заобикаля. Бих посъветвал хората, които за първи се срещат с Истанбул, да не участват в туристически програми, защото това ще стесни погледа им върху жителите му и върху самия град. По-добре е да отседнат в къща за гости или в нечий дом, за да се докоснат до истинския живот в Истанбул. Чрез контакта с хората се учим да разбираме непознати места и култури. Целта на туризма е просто да продаде продукт. И това е всичко.

Истанбул е град на парадоксите, град на огромни противоречия – изключително богатство срещу крайна бедност, силен шум срещу пълно уединение, изключителна модерност срещу абсолютна консервативност...

Германците са прословути със своя ред, организираност и дисциплина. Турците, бидейки част от Ориента, са известни с купонджийския си дух, говоренето на висок глас, жестикулирането, хаотичността. Такива ли ги видяхте и вие и какво ви донесе контактът с "обикновените” граждани на Истанбул?

- Може би е клише, но в сравнение с някои турци германците наистина са по-дисциплинирани и по-интровертни като характер. В Истанбул обаче срещнах и хора, които по тези показатели са по-германци от някои мои сънародници. Животът в Германия е по-уреден, защото социалният стандарт е по-висок от този в Турция.

В Германия, например, един млад мъж на 20 години може да напусне дома на родителите си без всякакъв проблем, докато в Турция това е почти невъзможно, защото социалните обстоятелства правят младите хора по-зависими от семействата си, което им пречи да се развиват като личности. Това е прийом, използван от ПСР, от турското правителство, за да предотврати мисълта за бунт в страната... Правят хората зависими от старите семейни структури, което на практика ги възпира да се бунтуват.

От друга страна, като погледна младото поколение германци, също виждам сериозна липса на идентичност и неразвити в личностен план хора, които искат единствено да имат добра работа, за да могат да консумират материални блага и на това му казват "развитие”, което е нелепо и глупаво.

Живях в различни семейства в Истанбул – изключително бедни, бедни, средна класа, над средната и много богати. Това, което ми направи впечатление е, че обгрижването на госта е много по-голямо от това в Германия.

Имах и положителни и негативни изживявания. Понякога хората гледаха на мен като на "европееца” и се престараваха в грижите за мен, което не ми се понрави. Аз съм човек като всички останали, а никой не е по-добър от другите, нали?!

След снимките в Истанбул и опознаването на турския манталитет промени ли се отношението ви към хилядите турски имигранти в Германия?

- Още от дете имам приятели с турски произход, чиито родителите бяха сред първите работници-имигранти от 1961 г. Израснах с тези хора и техните истории. Условията за първите работници, дошли в Германия, бяха ужасни, защото държавата не разработи никакви програми за интегриране. Германското правителство вярваше, че турците пак ще си тръгнат след някоя и друга година и се интересуваше единствено от работната им сила. Изостави ги. Сега, 50 години по-късно, обществото е разделено и турците и германците обикновено нямат много контакти помежду си.

Германското правителство признава Фатих Акин* и Джем Йоздемир** – повечето от останалите три милиона турци в Германия са неизвестни. Това е чиста проба лицемерие от страна на германската държава. Съпругата ми е от Турция и живее с мен в Мюнхен от май 2011 г. Досега никой не ѝ е дал работа, макар че има добри референции и образование. Това е реалността.

Втората част от трилогията за Турция предстои да излезе това лято, а в момента снимате и трети филм. Интересни ли са ви и други страни от региона – България, Гърция, Румъния?

- Втората част от трилогията е почти готова. Ще бъде 88-минутен филм за семейството на жена ми с името "Two ways”. Имам голям интерес да снимам филми в други страни, защото Германия не ми е особено интересна в кинематографски аспект. Бих искал да снимам също и в България, Гърция и Румъния!

След трилогията ще направя първия си художествен пълнометражен игрален филм и той със сигурност няма да бъде заснет в Германия. Освен това искам да снимам и на други езици, освен на немски, просто защото ми харесва повече. Немският е по-скоро език на театъра и философията, а и в момента немските филми по кината са наистина много лоши. Няма спор, че имаме нужда от ново германско кино!

___________________

*Германски режисьор от турски произход, спечелил Златна мечка на Берлинския филмов фестивал през 2004 г. за филма си "Срещу стената" ("Gegen die Wand").

**Първият политик от турски произход, избран в Бундестага през 1994 г. и станал лидер на политическа партия в Германия (Зелените) през 2008 г.