Меланхоличната, визуална поезия на Ломовера 22.11 | 13:22

Вера Гоцева-Ломовера е истински поет. Поет, чийто инструменти биха могли да се открият на места като битака в Малашевци, както тя самата споделя. Инструментите обаче преди всичко са подробности – важен е резултатът. А той е впечатляващ.

Вера е артист, чиито произведения идват от сърцето и отиват точно там. Доказателството за това е точно на един клик разстояние, след който всеки сам би се уверил в правдивостта на думите ми. Ако това, което изпитахте в галерията (защото тя е от онези галерии, които се чувстват), то горещо ви съветвам да посетите галерия Сутерен - Фотосинтезис, София на 29 ноември, защото това е мястото, където е събран целият вълнуващ свят на Ломовера, носещ точно толкова поетичното име "Арфа на тревите".

Именно предстоящата изложба бе поводът да се срещна с нея и да ме омагьоса от първо лице...

Що е това ломофотография? И как се запали точно по този стил на снимане?

– Ломофотографията е условно понятие. Това, което аз практикувам, се нарича фотография с камери-играчки (toy cameras photography ). Ломографията идва от австрийската компания Lomography, която в началото на 90-те започва да лансира реплики на стари руски фотоапарати.

По-късно добавя и реплики на японски апарати от средата на ХХ-ти век и съвсем естествено започва да произвежда и собствени апарати-играчки. Днес по-голяма част от продуктовия им спектър са именно собствените им камери.

Изразът "ломография” вече се наложил, но той е по-скоро маркетингов подход, отколкото нещо друго. Разбира се, на идейно ниво ломография визира и цялото течение от 90-те насам, което включва опити с най-различни стари фотоапарати, от които на първо място култов си остава Ломо ЛК-А. Моите собствени опити в този стил фотография започнаха преди четири години и включват снимане не само с камери-играчки, но и с професионални ретро фотоапарати. Запалих се случайно, когато получих като подарък фотоапарат Lomo fisheye.

После се появи Ломо ЛК-Ато и страстта ми стана неконтролируема. Има много неща, заради които се запалих по този стил. На първо място си остава поетичността на крайното изображение.

Може ли да се каже, че ломофотографията спада към ретро фотографията, която стана толкова модерна в момента?

– Абсолютно. Всъщност, е трудно да се каже дали модата по ретро фотографията предшества или последва тази по т.нар. фотография с камери-играчки. Факт е, само че от няколко години манията по т.нар. "ломо" е огромна.

Погледни само смартфоните – всеки един от тях поддържа апликация за снимане в ретро стил. Преди година попаднах и на сайт, в който подробно се разяснява как да "ломонизираш” дигиталните си снимки. И въобще, накъдето и да се огледаш, виждаш отражение на ретро вълната.

Обектите, които намират роля в снимките ти, са най-разнообразни, но има ли някакво обединяващо ги качество? Меланхолията ли е това?

– Да, меланхолията е важна и понякога основна част от моите снимки. Трудно ми е да развия този отговор повече от това. Предпочитам хората, които гледат фотографиите, да ги чувстват по свой собствен начин. Думите са снимките са важни, но това да застанеш пред даден кадър и да усетиш в него собствената си история е много по-честно.

А какво точно ще представиш в "Арфа на тревите"?

– "Арфа на тревите” е обобщаващ проект, доколкото включва снимки правени в различни периоди, но с една тематика. Те разказват моето собствено емоционално пътуване, но по един абсолютно невидим начин.

Има ли някаква особено интересна история, която съпътства някоя от снимките от изложбата?

– Не знам какво означава "особено интересна история”. Зад всяка снима от "Арфа на тревите” се крие разказ. За мен той има смисъл, иначе не би се появил кадъра. Историята е винаги лична и я познава единствено фотографа. От там нататък хората, които гледат снимките, позволяват или не позволяват на собствената им история да се случи в главите им.

С колко апарата снимаш и какви са основните им качества?

– Ако питаш за лентова фотография, за последните няколко години съм снимала с огромно количество апарати. Наистина огромно. В един момент колекционерската ми страст и желанието да опитам и с тази, и с онази, и с трета, и четвърта камера бе заместила изцяло самия процес на снимане и задълбаването в него.

След това си дадох сметка, че така не постигам никакво развитие и че консумеризма, на който съм се отдала няма да ме заведе никъде. Тогава спрях да купувам импулсивно.

За цялото това време любими лентови фотоапарати ми останаха Ломо ЛК-А, Zeis Ikon Ikonette, Yashica Mat Em, Fujipet EE и напоследък Yashica T4. Изброените камери са, както нискотехнологични, така и не, доколкото широкоформатната Yashica (разбирай такава, която снима на 120 мм лента) си е почти професионален апарат за времето си.

В момента експериментирам с професионален Pentacon. Съвършен фотоапарат, който изисква сериозна техника и познания. Дигитално снимам с Nikon D300, в чийто резултати съм напълно влюбена.

Стане ли въпрос за ефекта фотография, хората винаги си представят техника за хиляди. Откъде бихме могли да си купим ломоапарат, с който да се пробваме?

– Няма да те лъжа – качествената фотография се прави с качествени апарати. Ефектната обаче е постижима, и без да купуваш камери за хиляди. Общото между качествената и ефектна фотография е снимащият.

За да имаш добър кадър, на първо място са необходими знания и умения. Няма как да стане без тях. Възможно е, разбира се, случайно да извадиш хубави снимки, но ако нямаш капацитета да ги повториш, е доста разочароващо.

Казвам това от собствен опит. Първите ми кадри с Ломо ЛК-Ато бяха плод на случайности и докато не разучих апарата, и не развих у себе си умението да преценявам нещата, не ги повторих.

Процесът на учене е ужасно вълнуващ, затова насърчавам всеки да опита. Стари руски апарати има на битака в кв. "Малашевци". И не само – мисля, че всеки от нас има поне по един вкъщи на тавана. Най-малко Смена 8. Започнете опитите с нея.

Знаем, че от всяко дърво свирка не става, отнася ли се това и за фотографите, и фотографиите им?

– Въпросът ти ме накара да си спомня за едно чудесно есе на Ортега-и-Гасет. В текста има иконописец, който, съзнавайки своето бездарие, си мисли – ако е с брада Свети Илия, ако е без – Дева Мария. Естествено, че не от всяка фотография става нещо и този принцип е приложим навсякъде, не само при снимането.

Какво, според теб, означава да си добър фотограф?

– Не знам какво е да си добър фотограф. Знам, само че за мен най-ценното научено за годините занимания с фотография е улавянето на момента. Седиш някъде или с някого и разпознаваш точния момент да снимаш. Нито секунда по-рано или по-късно. Важно е също да вземеш своевременните правилни решения. Визирам не кадрите-моменти, а онези, в които всичко е добре премислено и построено предварително.

Три причини, поради които не трябва да пропускаме "Арфа на тревите"?

– На първо място, защото ще видите нещо красиво. На второ – ще чуете на живо Анжела Маджарова, която ще свири на арфа. Третата причина ще я донесете със себе си.

"Арфа на тревите" може да видите от 29 ноември до 12 декември, в галерия Сутерен, арт-център Фотосинтезис, бул. Васил Левски 57.