Наберете си билки. Еньовден е - най-силният ден в годината! 24.06 | 07:30

Отбелязваме Еньовден. Този празник в българския народен календар се нарича още Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка.

На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник — Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) — и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Християните вярват, че рождението на Йоан Кръстител е подсказано "свише”. Той се родил няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Св. Йоан, наречен още Предтеча, започнал покръстването им в река Йордан. Според вярванията Еньовден е най-силният ден в годината, а набраните в ранно утро билки са най-лековити.

Празникът съвпада с лятното слънцестоене и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции и има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи. В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Белорусия името е Купалле. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ. В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува.

Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види - ще има пари и от здраве няма да се отърве.

Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. "грабене" (крадене) и "мамене" (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е "хаталия", "аталия" (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" — за всички болести и за ,,болестта без име.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Енчо, Еньо, Иван, Ивана, Иванка, Йоан, Йоана, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна и имена на билки.