Напусна ни големият актьор Наум Шопов 18.04 | 15:10

Бележитият актьор Наум Шопов почина на 81-годишна възраст, съобщиха от Съюза на артистите в България, цитирани от БТА.

Наум Христов Шопов е роден на 27 юли 1930 г. в Стара Загора, в семейство на бежанци от Смърдеш, Костурско. Майка му, актрисата Мара Шопова, играе с него в постановки на Старозагорския театър, когато малкият Наум е едва на няколко месеца. Баща му, Христо Шопов, пък дълги години бил директор на читалищния театър в града.

По-късно в същия театър идват и първите му роли като стажант-актьор. 

Наум Шопов няма завършено висше образование.

Съпруга му е актрисата Невена Симеонова.

Синът му, Христо Шопов, също е известен актьор ("Вчера", режисьор Иван Андонов). Има и дъщеря, Лиза Шопова, също актриса.

Не е за вярване, но първите няколко години след Стара Загора - отначало в Бургас и Пловдивския театър, а след това в София, актьорът не получава сериозни актьорски задачи и играе предимно в миманса.

Затова за същински старт на кариерата му може да се приеме постановката на "Чудак” по Назъм Хикмет във Военния театър под режисурата на Леон Даниел през 1958 г., където остава повече от три десетилетия.

През 1989 г. преминава в трупата на Народния театър.

Наричат го "Аристократа на българското кино". Наум Шопов беше философ по дух. Получава високо признание за своя талант - наричат го човек епоха в българския театър, един от най-значимите, безкомпромисни и самобитни строители на съвременната ни национална духовна история, който не обича патетични думи и шумната реторика. 

И играта му на сцената освен че му е донесла две награди "Аскеер", никога не е оставяла безразлични зрители сред публиката.

В театъра Наум Шопов е работил с най-изтъкнатите български режисьори като Крикор Азарян, Леон Даниел, Иван Добчев. Играл е Хамлет, Робеспиер, дон Базилио, Сократ, крал Лир, Крап и др.

В пиесата на Стефан Цанев "Тайната вечеря на дякона Левски”, режисирана от Асен Шопов, Наум Шопов играел толкова силно, че "загледана в него си забравях репликите”, признава партньорката му в постановката Виолета Гиндева.

Но в киното – като по-популярно изкуство, за още повече зрители незабравими ще останат превъплъщенията му във филмите "Случаят Пенлеве”, в комедии като "Вилна зона” и "Топло”, в криминалета като "Инспекторът и нощта”, саги като "По дирята на безследно изчезналите” и, най-вече, като цар Борис ІІІ в "Цар и генерал”, където за първи път в българското кино след 9 септември 1944 г. образът на монарха не е представен едностранчиво.

До кончината си играеше в Народния театър "Иван Вазов".

През 2007 г. получава награда за цялостно творчество на фестивала "Златен витяз" в Москва.

Поклон пред светлата му памет!