Небето се отвори - Богоявление е! 06.01 | 07:22

Църква отбелязва Кръщение Господне. Празникът е наречен още Богоявление, Йордановден, Водици. Според християнската религия на този ден Йоан Кръстител е кръстил в река Йордан Исус Христос. Това е един от най-древните и най -тържествените църковни празници.

Денят се нарича още Богоявление, тъй като хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек).

Този ден се се отбелязва от православния канон с празничен водосвет. В църквата се извършва служба и, придружен от тържествено шествие, попът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори. В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни.

Народното поверие гласи още, че ако болните се измият с вода от мястото, където е изваден кръста, те ще оздравеят. Носи се вода и вкъщи да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, ако се наложи. Вярва се, че, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав.

В нощта преди Йордановден се смята, че небето се отваря и каквото си пожелаеш ще ти се сбъдне. До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони - наричат се "Мръсни дни", Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.

В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, който са се оженили на миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора "хаскари" или "къпинчари".

Девойките, също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят "света" вода. На реката, обмиват домашната икона и своите лица.

На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст.

Традиционно на трапезата на Йордановден се слага пита, свинско, сърмички, пълнени чушки, кисело зеле, боб, вино. Жените, родили скоро, правят кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето.

Много народни вярвания са свързани с този празник. Част от тях гласят, че на Йордановден, след като се върнат от църква, хората слагат в средата на стаята брадва, с острието нагоре. Прескачат я, за да спрат болестите. Ако на този ден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.

Смята се още, че от ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление, тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

На този ден имен ден празнуват: Божидар, Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Божанa, Божидар, Милко и техните производни.