Некропол и изящен мрамор излязоха при разкопките на Небет тепе 30.08 | 11:03

Още седмица остава до края на разкопките на Небет тепе в северната част, на мястото, където не са провеждани проучвания от около 40 години. Археологически екип с ръководител София Христова работи на площадката, където е вододайната зона на крепостта, предаде БГНЕС.

Мястото е населено още от праисторическо време, а поради скалния характер на терена най-много отговори дава сондажното проучване.

Близо до възстановената щерна за дъждовна вода археолозите откриха няколко гроба. Останките вече са приготвени за анализ, а разкопките продължават на по-долни нива.

Във варна яма, използвана в ново време за възстановяване на щерната, още се виждат човешки останки на гръден кош - погребение от Средновековието.

Там е открита и мраморна колона, а това, което прави впечатление, е наличието на много остатъци от добре обработен мрамор в различни разцветки, сред които и зелен, който е най-скъпият. Това говори за наличието на богата сграда в района.

За съжаление, фортификационните съоръжения, които са един от главните предмети на проучването, са засипани с останки от предишните разкопки през 1974 г., сред които има и керамика и други находки. Нито една от тях обаче не е описана и документирана.

Открити са няколко ценни монети и оброчна плочка, за която се предполага, че е с изображение на божеството Митра, но окончателният извод предстои, тъй като тя е е цяла.

Археолозите откриха и останки от кула, както и няколко вътрешни зида, строени в различните епохи на селището.

За съществуването на тракийско селище тук се говори още от първите разкопки в 30-те години на 20 век, извършени от Димитър Цончев. През 1960 г. Петър Детев ръководи разкопки също по метода сондаж, като открива находки от края на бронзовата и желязната епоха.

Вертикалната стратиграфия вече е потвърдена, същото твърди следващата година след разкопки и Лиляна Ботушарова, която попада на каменна настилка с канал. В следващата година се проучва северната крепостна стена.

Четирите културни пласта се документират от Петър Детев през 1969 г. Следват разкопките през 1974 г., извършени в най-голям периметър от Атанас Пейков, които обхващат цялото северно било.

През 1994 г. е разкрит глинен олтар близо до върха. За краткия срок, в който в момента се проучва мястото, изследвано единствено през 1974 г., засега археолозите са стигнали до римската епоха.