Николо Коцев: Джо Лин Търнър ми предложи да тръгна на турне с Rated X през юли 11.04 | 12:40

Николо Коцев е роден през 1961 г. в Пазарджик. Средното си образование завършва в музикалното училище в Стара Загора, висшето си музикално образование започва в музикалния педагогически институт в Пловдив, а магистърска степен по музика получава в София.

Още от 5-годишен започва да свири на цигулка, но на по-късен етап я заменя с китарата. В края на 80-те години емигрира във Финландия, където стартира шеметната му кариера. Николо Коцев е работил със звезди като Джо Лин Търнър, Глен Хюз, Мик Микели и др.

През 2001-ва година Коцев издава най-мащабния си проект - рок операта "Nostradamus", която има сериозен международен успех. През 2011 год. музикантът основава в София, България групата Кикимора. Той започва проекта с цел изява на българска сцена с репертоар на български език. Вижте какво разказа пред iNews Николо Коцев за работата си с големите звезди в рока, бъдещите му ангажименти и какво е да си рок звезда. 

Имате завидна кариера, по тази причина бих искала да започнем разказа за нея още от началото. Свирите на цигулка още от 5-годишен, кой Ви насочи към музиката?

Родителите ми, те и двамата са музиканти. С брат ми и двамата сме музиканти, ние сме кръстени на велики такива – носим имената на Николо Паганини и Антонио Вивалди. За нас, така да се каже, нямаше друга алтернатива. Като бяхме на по 5 години, ни връчиха по една цигулка и ни пратиха на уроци. 

На по-късен етап обаче се насочвате към китарата, защо?

Електрическата китара за пръв път ме впечатли в един ресторант, в който свиреше групата на баща ми. В нея имаше музикант, който свири на електрическа китара и баща ми като разбра за интереса ми към нея ми подари една, сигурно съм бил на 10-11-годишен. Вероятно съдбата така е решила, защото от момента, в който се срещнах с китарата, цигулката остана на заден план, макар че ми е трябвала по време на музикалното ми образование, но китарата винаги остава с едно рамо напред.

Още в тийнейджърските си години започвате да свирите в банди. Кариерата Ви започва в група Балкантон, а по-късно сте един от първите китаристи на група Импулс. Разкажете за този период.

 Започнах да свиря в младежки групи в Стара Загора, където учих в музикално училище, там се свиреше в държавни учреждения и предприятия, те имаха собствени оркестри и групи. Свиреше се обикновено по мазетата, там бяха репетиционните. В Стара Загора съм свирил най-малко в 3 групи, преди въобще да тръгна към Пловдив, за да изкарам висшето си образование.

След това влязох в казарма и там имах група, след това дойдох в София, където поработих както и в Балкантон, където беше фабриката за издаването на българските плочи и там репетираха и ФСБ . Аз работих като студиен музикант, викаха ме да свиря на записи за звездите певци. Посвирих няколко месеца в група Импулс, която е една от най-известните рок банди от онова време, но за съжаление не успях да се задържа дълго време там, защото ми предложиха да изляза в чужбина и аз излязох с група Балкантон. Така напуснах България 84-та год. 

Кариерата Ви тук тръгва добре, но вие решавате да останете във Финландия. Защо?

За кариера по онова време не можеше да се говори все още, защото не бях от София, а тогава трябваше софийско жителство, бяха особени времена. Така в крайна сметка останах в чужбина, защото работата извън граница беше много примамлива за българските музиканти, защото ние виждахме как се връщат оркестрите и музикантите, които вече бяха работили там. Те идваха със скъпи хубави инструменти, които всеки от нас искаше и работата, която се предлагаше там носеше добри приходи. За мен като млад човек беше сравнително рано да мисля за кариера, просто исках да вкуся от меда, метафорично казано.

В крайна сметка стартирате кариера там и ставате част от група Baltimoore. Как стана това?

Основателят на групата беше един швед, който минавайки през острова, където аз живеех, споделил с приятели, че иска да прави един албум и че няма китарист до него и общи познати му препоръчват мен, защото аз бях на място, имах и звукозаписно студио и пишех музика. 

Свързахме се, допаднахме си, той дори се премести от Швеция да живее на острова. Издадохме два албума, но той имаше тежък характер и в един момент разбрах, че няма да мога да продължа да работя с него. Тогава си дадох сметка, че напускайки Baltimoore, аз трябва да започна от началото. Въпреки че според уговорката, моят статут беше изравнен с този на шведския музикант. Половината музика се пишеше от него, другата половина от мен, но самият звукозапис, продуциране и смесването на музиката се извършваше от мен. Вършех много работа и така си извоювах да стана равен собственик на запазената марка Baltimoore.

След 3 години съвместна работа и 2 албума видях, че няма как да продължим да работим заедно.

След това се захващате с не по-малко успешен проект, правите самостоятелната група  Brazen Abbot. Разкажете за нея.

Да, пред 1994 год. поставих началото на Brazen Abbot, вече съвсем самостоятелно, изцяло с мои композиции. В групата аз свирех, записвах, смесвах, всичко правех аз. Но си дадох сметка, че за да постигна по-сериозен  успех на международната сцена, трябва да поканя и  известни изпълнители. 

По този начин Brazen Abbot се превърна в проект, защото така или иначе бях твърде далеч, да кажем от Ню Йорк или Лос Анджелис, където се случваха големите събития в рока. Канех изпълнители, които идваха при мен на острова, записваха моята музика и след това аз я издавах. По стечение на обстоятелствата започнах да работя с трима певци във всеки албум. 

Вече в петия албум, който е и последният издаден от групата, работих с четирима певци. Тази формула с по няколко певци в албум бе създадена от мен и се оказа успешна.

Изпълнителите, с които сте работили са известни и наложени имена в рока. Как стартираха отношенията ви?

Имах късмета да работа с имена като Глен Хюз, Джо Лин Търнър, момчетата от групата Europe . Но тогава те бяха в малко по-незавидни позиции, малко или много рокът беше на колене. Японската индустрия, която финансираше рок музиката, спираше вече да издава албуми, а тогава почти само Япония издаваше рок музика в голям мащаб. На всички тези известни музиканти тогава им трябваше работа, а аз с помощта на две японски компании успях да привлека хора и да бъда платежоспособен. Проектът продължава да съществува, но е в "зимен сън", заради срива на звукозаписната индустрия.

След Brazen Abbot се захващате с може би с най-мащабния проект в кариерата Ви - рок операта Nostradamus. Как дойде идеята за нея?

Направих рок опера, защото винаги съм искал да съчетая класическите си музикални познания с рок познанията си и потърсих начин да обединя тези два стила. Направих творбата за живота на Нострадамус, защото винаги съм имал слабост към тайнственото, свръхестественото, а той е предрекъл голям брой събития, с което се потвърждава, за нас, необяснимата му способност да вижда в бъдещето.

Идеята да напиша рок опера се роди на приятелска среща с Джо Лин Търнър. Точно бяхме привършили работата му по поредния албум, в който той участваше и седнахме на питие. Аз споделих, че с колеги сме обсъждали, че в албумите си работя с по няколко певци и са ми предлагали да напиша парче, в което участват повече изпълнители. 

Така се заговорихме, а в мен вече зрееше идеята да напиша произведение от този сорт и тази вечер реших да напиша рок опера за живота на Нострадамус. Джо Лин Търнър беше с мен и най-естествено беше да му предложа ролята на Нострадамус, с което той за моя радост се съгласи.

Стартирали сте втора рок опера, но не сте я довършили, отказахте ли се от нея? 

Втората ми рок опера е почти готова, но в един момент се оказа ужасно нерентабилно да я завърша. За да стане факт, аз трябва вложа минимум 30 хил. евро, а ще имам минимален шанс да си върна инвестицията, да не говорим за някаква печалба и просто спрях.

Иначе тя е създадена по един измислен от мен приказен сюжет, който ползва заемки от българския фолклор и направих, според мен, една много добра фантастична история за създаването на рок опера. 

Но за съжаление, сривът на звукозаписната индустрия е твърде голям за рисковани инвестиции. Знаете, свободното сваляне на музика от интернет доведе до това, че звукозаписните студиа не могат да продават дискове и съответно нямат с какво да платят на групи, чиито дискове да продават. Просто се получи парадоксът, че най-големите фенове на една банда са тези, които ги унищожават със свалянето на музиката им.

Просто Nostradamus излезе в правилното време, успях да я продам добре на компания, която дори беше подценила възможностите й, те самите се изненадаха, че се продава толкова добре. Но всъщност Nostradamus, според мен, е първата истинска рок опера, основите й са в прогресивния хард рок и в нея се ползваше истински симфоничен оркестър, което придава много специално звучене на проекта.

В момента също се занимавате с интересни неща. Станахте част от супер хард рок групата Rated X. Разкажете повече за този проект.

Rated X стартира по инициатива на шефа на една италианска звукозаписна компания, която се намира в Сицилия. Аз имах взаимоотношения преди това с тази италианска компания, но в един момент имахме сериозен конфликт, защото аз не одобрявах техните методи на действие. Те искаха да ми наложат неприемливи изисквания как да действам със собствените си проекти и аз отказах един договор за много пари. Ставаше въпрос точно за втората ми рок опера плюс още един албум на Brazen Abbot.

Просто шефът на компанията си беше намислил да ми диктува с кои певци да работя, което сметнах за много некоректно, защото се бяхме уговорили не той да финансира рок операта, а да получи вече готова такава, т.е да си купи лиценз, за да я ползва и тогава аз отказах тази сделка.

Този същият шеф на компанията е предложил на Джо Лин Търнър да се започне тази нова супер група, Джо предлага мен за китарист, но по понятни вече причини италианецът не се е съгласил. 

Тогата викат Ейс Фрейли - бивш китарист на Kiss, той обаче не се харесва на останалите членове на бандата, които са Джо Лин Търнар, Кармайн Апис и Тони Франклин - все юнаци, работили с много големи имена. Тръгват да търсят нов китарист, предлагат на друг, той отказва и след това Джо Лин Търнър предлага на един китарист, с който е работил преди това. Той не е известен, но е много добър. 

Започват работа по албума, но този човек получава инсулт и не е в състояние да си довърши работата, а са на средата на албума. Джо Лин Търнър пак опря до мен, помоли да се включа, като е заявил на италианския бос на компанията, че Николо Коцев ще свири. Аз записах нещата, издадоха албума, но не съм титулярен китарист в Rated X. Все пак титулярът няма как участва в момента, поради което ми предложиха на тръгна на турне с тях през юли месец. 

В този бизнес не може да сме сигурни в нищо обаче, така че не знам със сигурност какво ще стане. Аз съм бил на летище във Франкфурт, тръгвайки за Южна Америка с 18 души екип, с багажи, с визи, с паспорти и билети в ръка и не заминахме, защото стана ясно, че Робин Гиб е много болен и няма да може да направи турнето. Тогава аз бях музикален директор на концертната дейност на Робин Гиб и китарист в групата.

Така че в този бизнес никога нищо не се знае, но моето име към момента официално е обявено като част от екипа, действа се по въпроса, заявил съм с какви инструменти искам да свиря и т.н.

Кои държави ще посети Rated X по време на турнето?

Все още не знам, има потвърдена дата само за Швеция, просто очаквам последните вести от Джо Лин Търнър, защото аз не се занимавам с организацията. Аз по тази причина винаги съм искал да имам своя група, за да мога аз да контролирам процеса.

Вие сте я направили. Преди няколко години се завръщате на българската рок сцена, като създавате група Кикимора. 

Кикимора създадох през 2011 год. и я направих, защото след смъртта на Робин Гиб ми липсваше сцена за изява. Групата върви добре, намерихме наша ниша. Правим интересни неща - имаме както тежки социални текстове, като "Сам" и "Омерзен", така и по-шеговите текстове, като "Бай Ганьо" и "Мръсница", те са написани от Андрей Слабаков по мое предложение. 

Кикимора е група с много възможни и това си личи, защото вече получаваме хубави заявки за участия. 

Сега ви предстои едно такова в Габрово. Ще имате рок спектакъл?

На 22 април в Габрово в Спортна зала "Орловец" ще има рок спектакъл, защото организаторът иска да включи много други ансамбли преди нас. Там ще има две танцови групи, мотористи от два рокерски клуба от Габрово и от Търново, на самият спектакъл ще бъде финалът на пролетен конкурс за млади изпълнители, така че ще бъде интересно събитие, а ние ще закрием фестивала както подобава. 

Поредно признание за значимостта на Кикимора...

Щастлив съм да кажа, че групата работи и се развива. Наскоро издадохме нов албум с едноименно заглавие "Кикимора". Направихме релийз парти за него, събрахме журналисти, фенове, приятели, стана хубав концерт в София лайф клуб. Кикимора има бъдеще, защото българинът обича рок музика.

Така ли, общото мнение, че нашенецът предпочита огнените ритми?

В България музикантите много обичат да плюят чалгата, да казват, че няма шоу бизнес и че няма рок музика. Добре де, как тогава ще обяснят, че като дойде AC/DC Васил Левски се пълни до дупка - 60-65 хил. души? На големите фестивали пак се пълнят стадионите, просто рокът привлича сериозна публика. Могат да кажат, че в България не се харесва рок музика, когато дойдат AC/DC и на стадиона има 5 души. 

Вероятно визират българския рок, може би според тях той липсва?

Това имат предвид, но истината е, че рокът не е мъртъв. Давам пример с Кикимора. Тя е банда, която е на много високо ниво и като изпълнители и като композиции и като начертана цел. Печелим нова аудитория постоянно.

"Нямало шоу бизнес", как да няма - в поп фолка са зарити с пари! Това, че този шоу бизнес не се харесва на поп и рок музикантите в България е друг въпрос. Дават се страшни пари за ентъртеймънт, но това че не се хвърлят толкова пари за поп и рок е нещо друго. Трябва да се обърнем и да се замислим: "Защо на нас не ни дават толкова пари, колкото на поп фолк певиците, например". 

Вярно е, че има фактори, които няма как да променим - гена на българина, това че сме били дълго време под турско робство, това че сме близо до арабския свят, но простотия има навсякъде по света. 

Добре, но вие казахте, че българинът е жаден за рок, в същото време за рок музика не се дават толкова пари, колкото за поп фолк. Защо?

Тук разговорът става политически, защото хората, които могат да си позволят да дадат на една поп фолк певица 10 хил. лева не са ценители. Жадни за рок музика са ценителите, интелигентните хора, но те не могат да си позволят една рок банда за 10 хил. лева. Поп фолкът процъфтя именно от хора, които имат пари, изкарани по нечестен начин. Те имат финанси и ги дават за удоволствие, а за тях то е слушането на чалга.

Моята задача с Кикимора е да покажа на всички ценители на рока у нас, че когато дадат парите си за наше участие, те няма да отидат напразно. 

На Кикимора сега й предстои нещо много интересно. Ще имате участие с гвардейския оркестър. Какво да очакваме от това събитие?

Това е един ежегоден концерт, на който зала "Арена Армеец" се пълни. Ние бяхме поканени от главният диригент на гвардейския оркестър Ради Радев да участваме във финалната фаза на концерта, където свирим една рок сюита, аранжирана от мен и още едно произведение.

Ще свирим с 8 оркестъра, като оркестрантите ще бъде около 300 души. За нас това е голямо събитие, защото е удоволствие да се свири пред толкова много хора. Събитието ще бъде излъчено на 6 май от БНТ. 

В началото на нашия разговор започнах с думите, че определено имате богата биография и с течение на интервюто, вие го доказахте за пореден път. Когато говорим за рок музика, Вие сте най-известният български музикант зад граница. На какво дължите успеха си?

Просто дълги години работа, успешни проекти, съвместна работа с бележити имена. Помогна и честото ми появяване в медийното пространство. В края на 90-те год. бях постоянно в рок и метъл изданията - както в Европа, така и в Япония.

Тогава бяха силните времена на това, с което се занимавах. Както Beatles са имали щастието да бъдат правилната група на своето време, по което този начин на музициране е правило силно впечатление, както Елвис Пресли, Deep Purple, те са се появявали, когато е имало глад за тази музика, така и аз се появих във време, когато добре се реализираха проекти от сорта на Брейзън Абът.

Естествено в много по-малък мащаб от артистите, които изброих, аз ги назовах само за пример. Искам да кажа, че се появих в правилното време и правех правилните неща.