Още през Първото българско царство сме творили изкуство 23.05 | 12:10
Книга хвърля светлина върху този важен период от творчеството ни

Изследвания на покойния проф. Никола Мавродинов върху изкуството от периода на Първото българско царство (681-1018) са представени в колосалния му труд "Старобългарското изкуство" (ИК "Изток-Запад").
Сведения за живота, бита и изкуството на славяни и прабългари, както и художественото наследство от траките, са разгледани от изтъкнатия български изкуствовед и археолог Никола Мавродинов в книгата "Старобългарското изкуство" (с подзаглавие "Изкуството на Първото българско царство").
Авторът обръща специално внимание и на българското изкуство преди Покръстването – столицата Плиска, първите дворци, езическия храм, както и след Покръстването: архитектурата и църквите по времето на княз Борис и цар Симеон, златарството, живописта към края на IX век и други.
Мавродинов започва изследванията по този особено ценен труд през 1946 г. с проверка на паметниците, които не са били достатъчно добре проучени и на плановете на постройките в Плиска.
През 1948 г. се концентрира отново върху паметниците в Преслав, Мадара, Несебър, а впоследствие разширява по-ранни свои изследвания върху старото българско златарство и скулптура.
Ученият свързва отделните области на някогашната ни култура, стараейки се да обясни социално-икономическите условия във всяка отделна епоха, което му позволява да характеризира по-отблизо всяка една от тях.
Внимателното тълкуване на явленията и фактите му дава възможност да ги представи в нова светлина и да долови основните тенденции в развитието на родното изкуство и култура в конкретния период.
Самият Мавродинов (1904–1958) пък е виден български изкуствовед и археолог. Завършва история и археология през 1928 г. в Лиеж, Белгия.
Асистент е в Народния музей в София (1931–1934), където впоследствие е и уредник (1934–1944). Той е един от най-вещите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.
Професор по история на изкуствата (1954–1958) и член-кореспондент на БАН (от 1946 г.), също е и действителен член на Българския археологически институт (от 1939 г.). Сред многобройните негови трудове са "Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив" (1926), "Външната украса на старобългарските църкви" (1934), "Проучвания върху старобългарското изкуство" (1936), "Боянската църква и нейните стенописи" (1943), "Старобългарската живопис" (1946) и др.
"Старобългарското изкуство" съдържа богат илюстративен материал с над 300 илюстрации.
Водещи
-
Фишовете за заплатите на работещите от 1 януари 2026 година няма да съдържат сумите и в лева
Решението е заложено в Закона за въвеждане на еврото. Темата коментира икономистът доц. Косьо...
01.09 | 13:00
-
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган разговаря с руския президент Владимир Путин
Руският президент е изразил благодарността си към Ердоган за сериозните политически и...
01.09 | 12:45
-
Какво ще бъде времето през септември
Макар и сутрините да са прохладни, денем термометрите ще се колебаят в летни стойности.
01.09 | 11:15
-
Земетресение с магнитуд М=3.2 е регистрирано в района на град Сливен
Няма данни за нанесени материални щети.
01.09 | 10:59
Най-четени
-
След лятната ваканция народните представители се завръщат в пленарната зала
До момента не е ясно дали ще се съберат необходимите гласове, но политическите анализатори...
01.09 | 09:15
-
Военнослужещи от сухопътните войски и хеликоптер „Кугър” се включиха в битката с пожара в Рила
По думите му достигането до огъня е много трудно, тъй като пламъците са на много голяма...
01.09 | 10:30
-
Венета Райкова е новият автор и водещ на обичаното токшоу „Преди обед“
Със своята харизма, богат журналистически опит и признат литературен талант
01.09 | 10:45
-
Филип Буков явно не може дълго без гадже
Колкото и актьорът да обяснява, че ще си даде почивка от сериозни връзки, това хич не е така.
01.09 | 11:59