По-малко от 1 път годишно посещаваме фестивали 14.12 | 21:25

Политиката и подкрепата на държавата се оказва най-важния фактор за устойчивостта на фестивалите

От Ивелина Георгиева

Слаба посещаемост от страна на населението на фестивални събития, отчита изследване, правено преди 2 години от Обсерваторията по икономика на културата. От проведеното изследване за 2005 г.       анкетираните са посочили, че посещават 0,08 пъти фестивални събития, което е под 1 път годишно, заяви Диана Андреева, директор на Обсерватория по икономика на културата. Данните сочат, че през 2009 г. има относителен растеж на посещаемостта, но той е далеч под очакванията.

"Говорим за доста свито потребление на фестивален продукт", посочи Диана Андреева.

От направеното изследване е установено, че в България се провеждат 250 фестивала, но информацията не е изчерпателна, защото тази част от българската култура не се отчита официално.

Възможностите за достъп до фестивални събития са най-малки в северозападния район на страната. Близо 50% от хората, живеещи там, са отговорили, че възможностите са изключително малки.

Обсерваторията извежда този район като приоритет за българската култура с оглед на изискването по Конституция за балансирано развитие на районите, каза Андреева.

Най-големи са възможностите за достъп до фестивални събития в югозападния район на страната, където се намира столицата, отчете Андреева.

От обсерваторията смятат, че е необходимо в рамките на работните групи за национална стратегия към Министерството на културата да има и работна група, която да изготви фестивалната политика с необходимите инструменти и механизми за това.

Не може да бъде направена лесно политика за развитие на фестивалите у нас, защото няма база от данни, коментира директорът на обсерваторията. Това, което би помогнало да бъде открит броя на фестивалите и да бъдат следени на годишна база, е създаването на регистър, който да се поддържа от Министерството на културата (МК) или от Националния статистически институт (НСИ).

Няма практика фестивалите да се отчитат в МК и НСИ, затова трябва да се създаде такава. Следят се само тези, които влизат в рамките на културния календар и тези, които получават държавна субсидия.

Андреева подчерта, че не съществува и методика за оценка на фестивалите, която отчита културното им значение. Затова другото предложение на Обсерваторията по икономика на културата е Националният фонд "Култура" да има 6 регионални фонда и 28 общински, като част от фондовете да обхващат политиката за развитие на фестивалите, както и механизми за финансирането и подпомагането им. По този начин би могло да се подобри и небалансираното развитие на регионите.

За да влязат фестивалите в националната статистика, трябва да се изготви дефиниция на понятието фестивал, поясни Диана Андреева. Тя трябва да се направи от различните директори на фестивали и да бъде готова до края на януари или февруари месец следващата година.

Обсерваторията съвместно с Националното сдружение на общините ще се опита да инициира създаването на общински фондове "Култура", които ще се явяват един допълнителен инструмент за финансиране на фестивалите.

От всички направени изследвания в сектора става ясно, че политиките на държавата и подкрепата ѝ се оказва най-важният фактор за устойчивостта на фестивалите, посочи Биляна Томова от Обсерваторията по икономика на културата.

Въпреки че водеща роля в провеждането на фестивали има изключително неправителственият сектор, няма събитие, което да не е направено в партньорство с държавата, коментира Томова.

Водещите източници на финансиране са общината, чуждестранен източник (има се предвид неправителственият сектор) и бизнеса.

Водещи

Най-четени