Почетоха с паметна плоча Валери Петров 22.04 | 20:20

Поставиха плоча в памет на покойния акад. Валери Петров, който днес би навършил 96 години, ако беше сред живите.

 Плочата се намира на фасадата на дома на поета в столичния квартал "Лозенец”.  Инициативата е на семейството му, а самата плоча е дело на скулптура Иван Продев.

Специално за откриването пред дома на автора се събраха десетки негови роднини и приятели, разаказа репортаж на Нова ТВ.

Гениалният творец напусна този свят през 2014-а година. Той е автор на някои от най-обичаните детски стихотворения и сатирични поеми в българската литература.

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в София в семейството на Мария Петрова - преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах - професор по правни науки, виден обществен деятел, дипломат – посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Бъдещият поет и сценарист учи в т.нар. Италиански лицей в столицата, който завършва през 1939 г.

През 1944 г. той завършва медицина в Софийския университет, като известно време работи като лекар, а през есента и зимата на 1944 г. - в Радио "София". После участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник "Фронтовак". След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник "Стършел" (1945 – 1962). Служи и като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми "Бояна", редактор на издателство "Български писател" и Народен представител в Седмото ВНС (1990 – 1991).

Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца. Сред най-обичаните му произведения са пиесите му "Когато розите танцуват", "Театър, любов моя", "Честна мускетарска", пътеписът "Африкански бележник", детската пиеса "Копче за сън", "Пух", сборникът му "Сатирични поеми", няколкото стихосбирки и фантастичните преводи на колосите Шекспир и Гьоте. Незабравими са и екранизациите по негови сценарии на филмите  "Рицар без броня"(1966), "Един снимачен ден" (1969), "Откъде се знаем?" (1975), "С любов и нежност" (1978), "Йо-хо-хо" (1981), "Разходки с ангела" (1990), "Театър, любов моя" (1994), "Всичко от нула" (1996) и др.

На 27 август 2014 г., след близо месец боледуване и два прекарани мозъчни инсулта Валери Петров умира във Военномедицинска академия в София.