Почина писателката Свобода Бъчварова 27.06 | 13:18

На 87-годишна възраст почина писателката Свобода Бъчварова, съобщи "Булфото". Тя живееше в Бразилия от 1989 г., където и я застигна смъртта. Седмица преди кончината си е приета в болница заради кръвоизлив.

Тя е една от емблематичните личности в българското кино. Автор е на сценария на филмите "Опасен чар", "Жребият", епизоди от сериала "На всеки километър" и съсценарист на филма "Мера според мера". 

Последния си роман "По особено мъчителен начин” Свобода Бъчварова представи в София през 2008 г. В книгата е описан животът на баща ѝ Тодор Ангелов. 

Родена е на 11 януари 1925 г. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 г. емигрира в Австрия, през 1926 година — във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия. През този период Свобода Бъчварова се разболява тежко, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот.

През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. Петгодишна е, когато се завръща с майка си в България.

Като ученичка Бъчварова споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.

След 9 септември 1944 г., след като майка ѝ Александра (по-известна като Саша Маркова) взема участие като обвинител в т.нар. "народен съд", заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се с репресиите срещу съветската интелигенция и нейни представители като Марина Цветаева, Николай Гумильов, Всеволод Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Николай Бердяев, Сергей Булгаков, Лев Шестов, Анатолий Соловьов. Тъкмо тогава, както по-късно споделя, С. Бъчварова започва дълбоко да се съмнява в марксистката доктрина.

В началото на 1950-те години тя се завръща в България и става журналистка в културния отдел на в. "Работническо дело". След ХХ-ия конгрес на КПСС и Априлския пленум на БКП през 1956 г. култът към Сталин е развенчан. Настъпва облекчаване на режима. Като журналистка защитава и утвърждава видни представители на новата българска култура — художници като Найден Петков, романите на Димитър Димов, Димитър Талев, Емилиян Станев, поезията на Джагаров, Левчев, Башев, Караангов, Валери Петров, Христо Радевски. 

След като културният отдел на "Работническо дело" е разпуснат, Свобода Бъчварова започва работа в киното като редактор. Времето, в което започва да се занимава с кино, съвпада със златните години на българското кино - 1970-те и началото на 1980-те. Като създател и ръководител на легендарния творчески колектив "Хемус", тя дава път на творби на Георги Стоянов, Людмил Стайков, Вили Цанков, Методи Андонов, Христо Ганев и Бинка Желязкова. Приема и поддържа проектите на Христо Христов, Любомир Шаралиев, Иван Андонов, Никола Рударов, "Лачените обувки на незнайния воин" на Рангел Вълчанов, детските филми на Иванка Гръбчева и др. 

От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Рио де Жанейро, Бразилия, а от 1989 г. Свобода Бъчварова живее при нея. По-голяма част от времето си тя прекарва в градчето Рио Кларо, разположено в щата Рио де Жанейро.

През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата ѝ годишнина орден "Стара планина".

Поклон пред паметта ѝ!