Пращат Бузлуджа в ЮНЕСКО, „чинията“ да е паметник на културата 29.02 | 17:03

Това ще е първият соцпаметник в наследството, ако бъде одобрен

От iNews.bg

Работна група изготвя проект, по който изоставеният бивш Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа да получи статут на паметник към Министерството на културата. След това обектът, известен повече като "чинията", може да кандидатства да стане и част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това съобщи днес в Стара Загора младата архитекта Дора Иванова от Монтана, която преди 2 години поде кампания за превръщането на рушящата се сграда в монумент на националната ни историческа памет.

Иванова смята, че "чинията" има шанса първа от паметниците на социализма в Източна Европа да стане част от наследството на ЮНЕСКО, "стига страната да има смелостта да кандидатства". Това би привлякло пари както от европейските програми за развитие на регионалния туризъм, така и от частни инвеститори за реализацията на проекта. Според арх. Иванова, не е късно сградата да бъде спасена, тъй като все още не е разрушена фатално. По нейните изчисления превръщането й в музей ще струва 2,5 милиона лева, след това тя ще може да се самоиздържа.

Преди година Дора Иванова, която е на 25 години, защити с пълно отличие дипломна работа по темата в Берлин, а след това основа и фондация "Проект "Бузлуджа", с която пропагандира идеята си и събира пари за нея. Благословията си за проекта вече е дал и проектантът на дома-паметник арх. Георги Стоилов.

На 23 февруари т.г. в Европейския парламент в Брюксел на кръгла маса експерти по паметниците на културата дадоха висока оценка на проекта, интересът в Европа към този обект е много голям, казва още арх. Дора Иванова, цитирана от в. "24 часа". По нейни сметки, макар че официално е затворена и достъпът до нея е забранен от собственика - областната администрация на Стара Загора, и сега стотина души дневно пренебрегват забраната и посещават "чинията" дори и с риск на живота си.

"Стига предразсъдъци! Спасението не е в затварянето, а в отварянето на този обект, който, вместо да се товари с идеология, може да се превърне в ясен интерактивен преглед на българската история от античността до днес. Но вместо да се заемат с това, институциите у нас си прехвърлят топката", коментира още тя.

Водещи

Най-четени