Продължават разкопките по АМ „Марица“ 19.06 | 16:07

Министърът на културата д-р Петър Стоянович организира днес в Министерството на културата

Спешна среща за необходимите действия за продължаване на спасителните разкопки на праисторическото светилище в м. "Хауза” до ГКПП Капитан Андреево се състоя в Министерството на културата.

Министър Петър Стоянович посочи, че ведомството му има категоричната готовност да съдейства активно за завършване на археологическите проучвания на обредния комплекс, разположен в последните 450 метра по трасето на автомагистрала "Марица”, както и на открития дълъг участък от древния римски път Виа Диагоналис.

Стоянович получи гаранции от ръководителя на археологическия екип проф. Николов, че продължаващото проучване няма да пречи на строителните дейности по магистралата.

Главният секретар на Министерството на финансите Таня Георгиева заяви, че Министерството на финансите, което е инвеститор на строителството на този участък от магистралата, се отнася отговорно към опазването на културното наследство и пое ангажимент необходимото допълнително финансиране на археологическите проучвания да бъде осигурено от бюджета на проекта от Световната банка, така че разкопките да завършат успешно.

Още днес ще бъде сформирана междуведомствена комисия за определяне на границите и предписанията за опазване на археологическия обект в м. "Хауза”, както и за спешно извършване на необходимите оперативни действия, свързани с продължаване на проучванията там.

Вече трети месец продължават спасителните археологически разкопки в местността Хауза, в непосредствена близост до граничния пункт Капитан Андреево.

Те се извършват от голям екип на Националния археологически институт и музей при БАН, с участието на археолози и студенти от почти цялата страна. Проучванията обхващат площ от 25 дка по бъдещото трасе на последния участък на автомагистрала "Марица”.

Досегашните разкопки в м. Хауза свидетелстват за огромен археологически обект с голям хронологически обхват и изключително интересни древни останки, носещи принципно нова научна информация.

Голямата част от цялата проучвана площ е покрита със структури от къснонеолитно ямно светилище, което включва останки от централна обредна постройка, стотици обредни ями и три рова, два от които са концентрични и обграждат сакралното пространство с огромен диаметър.

Този комплекс от периода между 5200 и 4800 години преди Христа няма аналог в Югоизточна Европа и носи нови данни за първата европейска цивилизация, процъфтявала в днешните български земи.

Вторият етап на използване на изследваната местност е средната бронзова епоха – около 1800 – 1700 г. пр. Хр.

Установени са отново няколко обредни ями, които са рядкост в българските земи.

Третият период на използване на района е ранната и късната желязна епоха – І хилядолетие пр. Хр. Проучени са няколко десетки тракийски обредни ями, някои от които с много големи размери.

Четвъртият период на обредно използване на местността е представен от поне три обредни ями с човешки жертвоприношения от късната Античност или ранното Средновековие.

Изключително интересна находка е установеното при спасителните разкопки трасе от широко известния в древността и през по-късните епохи римски път Виа Диагоналис (или Виа Милитарис), който някога е свързвал Средна Европа с Константинопол.

Строен е от римските легиони през периода ІІ-ІІІ век, а до VІ век е използван активно за военни и административни нужди. Значителна роля пътят играе и през Средновековието.

Според находките в проучения през последните два месеца 130-метров участък край Капитан Андреево, той е използван от ІІ до VІ век. Изграден е от едър речен чакъл и има ширина около 18 м.

По двете му страни са изградени банкети с ширина около 2 м, средната зона, която е била слабо издигната, е имала ширина около 14 м и също е била покрита с речен чакъл. За сравнение, досега регистрираните участъци от този военен път по цялото му протежение от Средна Европа до Константинопол са с ширина 6 до 8 м. Находката в м. Хауза е археологически паметник с европейско значение.