Прочети това и се пренеси в едно невероятно приключение! 24.01 | 14:00

Седмина младежи от сиропиталище, основали тайното обществото "Чоубар", се впускат в безброй приключения, изправяйки се пред смъртоносна загадка в романа "Среднощният дворец" (ИК "Изток-Запад") на един от най-известните съвременни испански автори Карлос Руис Сафон. Мистерия и огън вилнеят из индийския град Калкута, където социални неправди от началото на XX век често служат за мотивация на героите в интригуващия сюжет.

Карлос Руис Сафон е сред най-успешните съвременни испански автори. Най-популярните му книги – "Сянката на вятъра" и последвалите я "Играта на ангела" и "Затворникът от Рая" – са преведени на повече от 40 езика и са продадени в милиони копия по света. След дебютния роман "Принцът на мъглата", "Среднощният дворец" е втората книга на Сафон, публикувана с етикета "юношеска литература" през 1994 г. в Испания. Правата и на двата романа са блокирани с години от юридически спор, но днес тези ранни творби на талантливия испанец най-накрая излизат на бял свят.

Типично в стила на автора, фабулата на "Среднощният дворец" се спуска в дебрите на мистерията и приключението. Този път действието не се развива в любимия му топос – Барселона, а в екзотичния индийски град Калкута през първите десетилетия на XX век, когато Индия е все още британска колония. Със задължителния елемент при Сафон (мрачна тайна от миналото, застрашаваща героите) се преплита свръхестествено зло, което е проникнало в човешкия свят, и приятелство, което е способно да преодолее всяка трудност и да се пребори с всяка опасност. Първи любовни трепети и вълнения се прокрадват покрай умело описаните социални неправди от началото на миналия век в Индия, които, от своя страна, често служат за мотивация на персонажите... Седем младежи от сиропиталище основават тайно братство – обществото "Чоубар", за да се подкрепят взаимно. Заедно те се изправят пред смъртоносна загадка и се борят с разрушителната и едновременно пречистваща и възраждаща сила на огнената стихия, въплътена в призрака на Джавахал.

Подобно на "Принцът на мъглата", "Среднощният дворец" също е младежка творба; същевременно обаче е далеч по-зряло произведение, в което и героите, и злодеите не са просто черно-бели, а многопластови образи. Авторът на "Марина" се е постарал да пресъздаде интригуващата история, надявайки се както да вдъхне у младите читатели любов към книгите, така и да припомни на по-зрелите някои позабравени трепети, изпитани по време на първите им срещи в света на литературата. В предговора към "Среднощният дворец" Сафон пише: "Бих искал да вярвам, че разказваческото изкуство не познава възрастови ограничения, и се надявам, че читателите на зрелите ми творби ще бъдат изкушени да се потопят и в тези истории за вълшебство, загадки и приключения. А към всички нови читатели се обръщам с надеждата, че тези книги ще им доставят наслада, когато започнат собственото си приключение в света на литературата."

Ето и откъс от книгата:

За тържественото откриване на гарата бе предвидено едно символично пътуване. Първият влак щеше да превози 365 сирачета – по едно за всеки ден от годината – от Калкута до сиропиталищата в Бомбай. Чандра предложи на Луелин и хората му следното: да натовари страшното оръжие – Огнената птица – на влака и да уреди едно спиране по технически причини в околностите на Бишнупур на около сто и петдесет километра след гарата, за да могат войниците да разтоварят съоръжението и да го отнесат. Луелин прие. Чандра си бе наумил да обезвреди машината и да се отърве от полковника и хората му още преди свирката на влака да е изсвирила. Но Луелин тайно хранеше подозрения към договорката и затова нареди на хората си да отидат на гарата по-рано.

Баща ти се беше уговорил да се срещне с военните на Джитърс Гейт – истински лабиринт, в който само той се ориентираше. Под претекст, че ще им покаже Огнената птица, ги вкара в тунелите, но Луелин, който подозираше нещо подобно, беше взел предпазни мерки; преди да отиде на срещата с инженера, той отвлече майка ви и вас заедно с нея. Тъкмо когато Чандра се готвеше да премахне своите изнудвачи, полковникът му разкри, че вие двамата и майка ви сте в негови ръце и заплаши да ви убие, ако не получи Огнената птица. Зет ми нямаше друг избор, освен да се предаде. Това обаче не бе достатъчно за Луелин. Той накара хората си да оковат баща ти към локомотива, така че влакът да го нареже на парчета при потеглянето си, и пред очите му хладнокръвно заби нож в гърлото на Килиан. После я окачи на едно въже, провесено от централния свод на гарата, и остави кръвта й бавно да изтече. Преди това се закани, че ще остави теб и Шиър в тунелите, за да ви изядат плъховете.

След като прикова Чандра към локомотива, Луелин нареди на хората си да пуснат влака в ход и да отнесат Огнената птица оттам. Междувременно той смяташе да скрие бебетата в един тунел, където никой не би могъл да ги намери. Ала сметките му излязоха криви. Надценявайки хитростта си, глупакът Луелин бе решил, че Чандра Чатърджи ще даде просто така поразяващо оръдие като Огнената птица в ръцете на убиец като него. Чандра обаче бе предвидил всичко до най-малката подробност и бе снабдил устройството с таен часовников механизъм, който само той познаваше. Механизъм, който щеше да освободи цялата разрушителна мощ на машината само секунди след като някой друг освен него би се опитал да я задейства.

Когато се качи на влака заедно с кохортата си от главорези, полковникът си бе наумил да унищожи гарата като прощален жест и прелюдия към отмъщението, на което смяташе да подложи града, щом овладееше смъртоносното изобретение. Така огънят щеше да заличи делото на Чандра и да затрие множеството, събрало се за тържественото откриване. Ала щом задейства Огнената птица, Луелин подписа смъртната присъда на всички, които се намираха във влака, включително и своята. Пет минути по-късно на гарата се отприщи пъклена стихия, която отнесе със себе си телата и душите на невинни и виновни без разлика.

В нощта, когато Лахаважд Чандра Чатърджи видя как убиха съпругата му, страшните години на детството му се върнаха и го нападнаха като хрътки, низвергнаха го отново в неговия личен ад. Беше построил новия си живот върху пиедестал, който бе разрушен пред очите му. И докато пламъците го поглъщаха, умря с убеждението, че е единственият виновник за тази трагедия и заслужава да бъде наказан.

Когато Луелин запали Огнената птица и пламъците заляха тунелите и гарата, една черна сянка се закле да се върне след смъртта му. Да се върне като огнен ангел. Ангел разрушител и отмъстител. Ангел, който да въплъти тъмната страна на личността му. И тъй, вас не ви преследва някакъв убиец, нито дори човек. Преследва ви дух, призрак. Или, ако щете, демон.