Ранните спомени на Симеон Радев 07.11 | 11:44

Книгата "Ранни спомени" разказва за детството, семейството и живота на видния български журналист, литературен критик, публицист и историограф Симеон Радев. Роден в Ресен през януари 1879 г., Радев учи в българските училища в родния си град, в Охрид и в Битоля.

Впоследствие завършва френския лицей "Галата сарай" в Цариград, където са учили и други видни българи (например Тодор Каблешков, Стоян Михайловски и Константин Величков), следва и право в Женева, Швейцария. През 1905 г. става главен редактор на в-к "Вечерна поща".

През 1906 г. Радев, заедно с Александър Балабанов, основава сп. "Художник", на което двамата са и редактори. През 1911 г. Радев поставя началото на всекидневника "Воля", вземайки дейно участие в неговото списване. По това време излиза и мащабният му труд "Строители на съвременна България", който е сред най-големите историографски изследвания в България. 

През 1913 г. Радев участва в Конференцията на мира в Букурещ, където остава и като пълномощен министър до 1916 г., а с влизането на Румъния във войната е преместен в Берн.

През 1917 г. обаче напуска, подавайки оставка, и отива на фронта. В края на войната участва в подписването на Солунското примирие от българска страна. Пълномощен министър е последователно в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Радев е и първият български делегат в Обществото на народите – Женева.

"Ранни спомени" е написана на великолепен книжовен език. Освен за живота, близките и познатите си, в нея Радев пише и за първите си опити да писателства в Цариград, за Вътрешната македоно-одринска организация, за последния си разговор с Екзарх Йосиф и съветите, които видният български духовник му дава. Няколко дни, след като книгата е подписана за печат (през февруари 1967 г. в София), Радев издъхва.

Настоящото издание на "Ранни спомени" е допълнено с речник на някои остарели и по-редки думи, използвани по това време. Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток-Запад". Други заглавия от нея са "Живата истина" на Павел Милюков, "VII състав на Народния съд" със съставители Върбан Тодоров и Николай Поппетров, "Лятото на 1913 година" на Георги Илиев, "Македония и Българското възраждане" – отново на Радев.