СФФ и държавното съфинансиране 15.03 | 15:46

Китанов: Със СФФ се представяме пред света и е нормално държавата да е партньор

От Олга Андреева

За липса на адекватно отношение на държавните културни институции към фестивала София Филм Фест алармира директорът на фестивала Стефан Китанов.

"Имам чувството, че все още не се разбира какво е мястото, ролята, значението на този фестивал за българското кино и култура, защото, ако това се разбере, съорганизаторството на тези държавни културни институции трябва да бъде на по-високо ниво, защото СФФ е свръхвисок национален капитал", заяви Китанов на пресконференция днес на тема "Ролята на държавата в организацията на национално значим филмов фестивал".

Въпреки поканата, на пресконференцията не присъства заместник-министърът на културата Митко Тодоров, който се е извинил със здравословни проблеми.

Директорът на СФФ се оплака не само от малкия размер на съфинансирането от страна на държавата, но и от факта, че информацията за това какви пари ще бъдат получени пристига буквално в последния момент и освен това се разминава с предварително обещаната в неформални разговори сума.

В последните две години например са били обещавани суми от порядъка на 40-50 хил. лв., а впоследствие са отпускани 15 хил. лв.

Китанов цитира конкретни данни, с които постави СФФ на картата на фестивалите от неговия ранг в региона, за да може да бъде направено сравнение в бюджетите им и съфинансирането от държавата.

Бюджетът на СФФ като филмов фестивал е към 750 хил. лева, а бюджетът на Sofia Meetings е към 500 хил. лв. или общо 1,25 млн. лв. За сравнение, бюджетите на фестивали от ранга на СФФ – във Варшава, Клуж (Румъния) и Сараево, са в пъти по-големи, или съответно три, два и четири пъти по-големи от бюджета на СФФ.

Китанов подчерта, че в същото време голяма част от разходите са същите като за фестивалите в други европейски страни, а именно – довеждането на гостите (пътни разходи, настаняване в хотел), разходи за наем на филми и др.

Съфинансирането от държавата у нас пък възлиза на 7,5 хил. евро, докато цифрите в чужбина са, както следва (по данни на Китанов за 2011 г.): 100 хил. евро като целева субсидия за варшавския фестивал, 100 хил. евро за румънския и между 300 и 500 хил. евро за фестивала в Сараево.

СФФ се финансира от Националния филмов център с 66 хил. лв. за филмовия фестивал и 91 хил. лв за Sofia Meetings и с 15 хил. лв. целево финансиране от Министерството на културата.

Китанов посочи, за през последните три години, откакто Вежди Рашидов е министър на културата, е изпратил поне 15 писма до Министерството на културата във връзка с необходимостта от по-голямо съфинансиране, като отговорът на тях на два пъти е бил "Дай план-сметка за 15 хиляди лева".

Китанов отбеляза, че досега за три години не е имал нито една среща с министъра на културата, макар че само тази година е поискал такава на два-три пъти.

"Имаме нужда от нормален диалог с Министерство на културата", заяви Китанов. "На тази среща исках да обясня на Митко Тодоров защо Министерството на културата не трябва да смесва целевото финансиране, с което участва, в СФФ, тъй като така не се прави по света. Министерството на културата трябва да погледне с какво разполага България, вместо да създава нови събития, които имат адски съмнителна стойност и практически няма как да стане от нула да направиш нещо смислено. Просто трябва да се използват тези налични капитали", заяви в заключение директорът на СФФ.

Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата, заяви, че осемте организации от филмовата общност са депозирали миналата седмица специално писмо-декларация в подкрепа на София Филм Фест с искане субсидията, която идва от Министерството на културата, да бъде увеличена от 15 на 100 хил. лв., като до този момент отговор не е получен.

Стефан Китанов направи равносметка и на изминалите 16 години от съществуването на фестивала, който тръгва, по думите му, буквално от улицата и с двама гости от чужбина през 1997 г., а днес може да се похвали с над 300 международни гости и международно жури на високо равнище с председател Джим Старк. Фестивалът вече десета година провежда международен конкурс, има балкански конкурс и конкурс за документално кино.

В рамките му е учредена и Наградата на София за принос в кино изкуството, присъждана досега на Вим Вендерс, Никита Михалков, Клаудия Кардинале, Иржи Менцел, Андрей Коначловски, както и на българите Рангел Вълчанов, а тази година и на режисьора Георги Стоянов. Тази година двама носители на "Оскар" ще получат Наградата на София – Данис Танович и Хю Хъдсън.

Фестивалът е представил почти всички български филми пред света, които след това са тръгнали по международните кинофестивали от 2001 г. насам. През 2007 г. София Филм Фест е включен в списъка на 50-те най-значими световни кинофестивала за филмовата индустрия.

Водещи

Най-четени