Силвия Павлова: Музиката е една от основните ми музи 22.06 | 14:01

Млада, красива, талантлива - първото впечатление от срещата с нея се надгражда, когато започне разговор. Освен че умее да борави с четката, цветовете и формите (с "просто" око се вижда, че Силвия подчинява фантазията си на творческото виждане за нещата), общуването с нея е като изкуството й - цветно, ненатрапчиво и пълноценно. 

Поредното посещение в болярския град на Силвия Павлова е свързано с нейна изложба, която представя клуб "Таралеж" на Самоводската чаршия. Часове преди откриването на експозицията от картини и рисувани шалове чаровната художничка отдели време за Север.бг, за да разкрие творческите си търсения и нагласи, провокациите в изкуството и модата, накратко - да разкрие още малко от себе си.

Кой е първият ти спомен, свързан с изкуството и рисуването ?

Имам два спомена. Единият е много ранен и ярък - все едно е било вчера. Той не е свързан с рисуване, макар че съм рисувала от малка - и майка ми, и баща ми са художници. Но майка ми работеше към "Балкантурист" и правеше рекламите и украсите на Централния универсален магазин /ЦУМ/ в София.

Вкъщи си носеше неща, които доработваше - стиропорени снежинки и всякакви такива красиви неща. Изрязваше ги на букви или в някакви други форми. Споменът ми е, че аз седя под бюрото й и сглобявам падащите при работата й изрезки. Сглобявах най-различни неща, винаги. Споменът ми е свързан с някакво напасване, колажи, с които и до този момент не мога да се разделя, те са ми любими.

В края на следването си в Гимназията за приложни изкуства /завърших текстил и технология на облеклото, а се дипломирах с "Авангардна мода"/ направих няколко работи на картон с темпера. Но първата работа беше "Харлемската вещица" . Тогава бях много самонадеяна и исках тази картина да стане по-известна от мене /смее се/. Все ме питаха защо не подписвам нещата си, кой ще разбере, че това е моят стил. Аз имам подпис, но той винаги е скрит в декоративните елементи на картините. Тогава, на първата си изложба през 2000 г., отговорих, че тази картина ще се познава от обща култура.

Тогава ли разбра, че ще станеш това, което си?

Никога не съм се замисляла какво точно ще стана. Винаги съм си карала "по течението" - правила съм това, което мога и което ми доставя удоволствие, и то ме доведе до тук. Но не съм имала колебание, особено пък за рисуването. Имах един период, когато записах сценография в НБУ. Тогава исках да се занимавам с много неща - с кино, с мода... Интересите ми в областта на сценографията приключиха с реализирането на дипломния ми проект за един моноспектакъл, по който направих цялата сценография, само дето не си го изиграх.

Няколко години имах лутания с какво още, освен с рисуването, да се занимавам - то не ми беше достатъчно. Исках да ставам режисьор. Написах няколко сценария, за които известни режисьори потвърдиха, че имат смисъл, но с времето приоритетите се промениха и в крайна сметка, сега времето ми е изпълнено изцяло с това - да създавам картини и копринени шалове.

Картините ти носят чувствени имена и емоция - "Нежност", "Музика"... Музиката като изкуство вдъховява ли те, за да рисуваш... И това ли е твоята муза?

Музиката е една от основните ми музи. Обичам да слушам разнообразна музика - от ритъма на африканската, португалската и испанската, през руската музика и Висоцки, много харесвам циганска музика /руските романси/, малко класическа /не съм много запозната с нея, но това е нещо, което съм сигурна, че тепърва ще ме вдъхновява/, освен това национален румънски фолклор, разбира се и много българска музика.

Аз много харесвам тези етноси - африканци, индианци, японци, китайци... Общо взето правя микс от всичко, което ме впечатлява. Не съм се хванала да изследвам конкретно някой етнос или националност. По-скоро "прелитам" и отвсякъде си "хващам", каквото ми харесва. В момента в света на изкуството по-скоро ме интересуват приликите между всичко, отколкото разликите.

Например, триптихът "Пасионато" /една от картините й, бел. авт./ обхваща много неща. Нарисувала съм кукерки, но в него има и африкански, и индиански, и малко азиатски маски... Този микс от нещата, които си приличат от всички краища на света, много ме радва.

Разбирам, че точно този начин на "художествен изказ" те прави цяла и те изпълва с още вдъхновение, живот и емоция...

Да, това ме интересува. Не претендирам, че изследвам някаква конкретна зона. Просто навсякъде, във всички региони на земното кълбо, харесвам цвета.

Лесно ли се прави изкуство в България?

Стигнах до извода, че в момента, в който осъзнаеш за какво си създаден и нямаш колебания, няма мърдане. Правиш това, което трябва да правиш, и което ти идва "отвътре" - това, за което си предназначен. И вече съдбата или личните ти качества те извеждат на някакъв път. Важното е да си сигурен в това, което искаш да правиш и просто да го правиш. Аз се чувствам обречена в някакъв момент, защото се справям със ситуациите, които излизат пред мене и продължавам напред.
 

Цялото интервю със Силвия може да прочетете тук.