Скулптурна експозиция на Андрей Николов в "Червената къща" 19.09 | 09:17

Андрей Николов е европеец от голям мащаб, който с живота и творчеството си приближава България към сърцето на Европа

От Андриян Георгиев

Постоянна експозиция на скулптури на Андрей Николов е достъпна за ценители от днес в Центъра за култура и дебат "Червената къща" на ул. "Любен Каравелов" №15 в София.

Изложбата може да се види всеки ден без събота и неделя между 15:00 и 19:00 ч. 

Съставител на експозицията е Николай Бошев. 

Изложбата от скулптури на Андрей Николов е осъществена съвместно с Националната художествена галерия. 

В изложбите са използвани материали от архивите на: Владимир Гиновски, Николай Бошев, Николай Пиперов, Националната художествена галерия, Фондация "Гъливер клиринг хауз” и от Централния държавен архив на Република България. 

Андрей Николов е роден във Враца през 1878 г. През 1896 г. постъпва в Рисувалното училище в София, в класа на Б. Шац. По-късно продължава учението си в Париж, където заминава с държавна стипендия.

През 1914 година, след приключването на обучението си в Париж се установява в Рим, където бързо се интегрира в творческия кръг около Свободната художествена академия. Любопитно е, че първоначално Андрей Николов е командирован в Рим, за да наблюдава приготовлението на клишетата за гербови марки, поръчани от българската държава.

Избухването на Първата световна война обаче става причина командировката му в Рим да бъде продължена чак до 1919 г. След 1919 г. Андрей Николов остава в Рим на собствени разноски до 1927 г.  От 1915 до 1926 г. Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба, през 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим.

Сред приятелите и хората, с които общува в този период, са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, Жорж Нурижан, скулптурът Арнолдо Дзоки. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков. 

През 1919 г., на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, тогавашният министър-председател на България Александър Стамболийски посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски го приканва да се завърне в България.

"Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време" - увещава го Стамболийски.

През 1921-22 г. Николов извайва бюст на Стамболийски, а по-късно, през 1927 г. се завръща в България. 

Многобройно и разнообразно е скулптурното наследство на Андрей Николов - сред най-познатите му творби са "Торс", "Дух и материя", "Майчина целувка", "Майчина гръд", портретните бюстове на Ив. Мърквичка, Ал. Балабанов, Ст. Михайловски, Кирил Христов, лъвът пред паметника на незнайния войн в София и др. 

Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 г. той успява да създаде своя школа и да възпита последователи на изящния си стил на ваене.

С цялостното си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция (в духа на Роден) и българската модерна скулптура на двадесетия век.

Един европеец от голям мащаб, който с живота и творчеството си приближава България към сърцето на Европа. 

Водещи

Най-четени